Драгойново (Село)

Област: Пловдив

Население: 420 души[1](15 март 2024 г.)11,5 души/km²

Площ: 36,382 km²

Надморска височина: 190 m

Пощ. код: 4293

Тел. код: 031604

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 23385

История

Старо име на селото (до 1906 г.) е Козлук .

В ранното средновековие селището се е превърнало в крепост като тези в Плиска и Преслав. Според учените за първи път в околностите на Драгойново са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите.

На връх Драгойна е разкрит голям тракийски градски център. Открити са останките на светилище, което е може би прочутият храм на Дионисий. При новите разкопки в местността Хисаря са разкрити част от стените на голяма християнска църква с останки от дебела вътрешна и външна мазилка, богато украсена със стенописи.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Драгойново се намира на 17 км южно от Първомай.

Събития

29 юни – празник на селото

Личности

Ангел войвода , хайдутин от средата на 19 век Атанас Запрянов (р. 1950), генерал-лейтенант от резерва, зам.-министър на отбраната Йордан Кюмюрджиев (1953 – 2024), полицай Паун Везирев, ятак на Ангел войвода, национален революционер Стоян Точката – Точка войвода, хайдутин Дели Петър, хайдутин Кольо Нацков-Кьосе Кольо – хайдутин, втори байрактар на Ангел войвода д-р Симеон Грозев – интербригадист Райчо Кирков – антифашист