Езерово (Село)

Област: Пловдив

Население: 621 души[1](15 март 2024 г.)23,6 души/km²

Площ: 26,318 km²

Надморска височина: 167 m

Пощ. код: 4288

Тел. код: 03168

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 27139

История

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово . След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).

Златен пръстен с надпис , предполагаемо на тракийски език, е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхността, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 cm. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис . Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар български език. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.

През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум , който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград . Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.

География

Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка , която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица .

Намира се в съседство със селата Бодрово (на разстояние 2 km източно), Воден (на 6 km южно) и Бяла река (на 6 km северозападно). Най-близконамиращият се град е общинският център Първомай – на 13 km северозападно, а най-близко разположеният областен град е Хасково – на 28 km източно. Недалеч от селото са Хасковските минерални бани .

Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m 2 и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.

Срещат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.

Събития

Празник на родния край (събор) – провежда се на Петровден .