Българско знаме

Конуш (Село)

Област: Пловдив

Население: 669 души[1](15 март 2024 г.)23,9 души/km²

Площ: 28,071 km²

Надморска височина: 175 m

Пощ. код: 4268

Тел. код: 03341

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 38385

История

Началото на селото се губи в дебрите на Средновековието.

Според немски и австрийски пътеписи (XV-XVI) селото се е наричало първоначално Комисиус. Според един пътепис от 1553 година селище Комисиус се е именувало още Констаница, което ще рече станция за коне.

До втората половина на XIX век Конуш е средище на нахия (околоя) до 1877 – 1878 г. То се е състояло от самостоятелните махали Български Конуш и Турски Конуш (споменавани още като Конушенска Босна о Конушенски Лала Бунар).

След време са записани под общото име Конуш. Като трябва определено да кажем, че името Конуш всъщност е наложено от турските заселници.

Конуш отстои на 35 км югоизточно от Пловдив и на 14 североизточно от Асеновград и е разположено в красива котловина на Западна Тракия. Селото е полско. Край него са открити няколко тракийски могили. Археологическите разкопки потвърждават, че в Конуш е кипял активен живот. Намерени са останки от неолита – глинени съдини, каменни брадвички, мраморни съдове.

На югозапад по пътя Конуш – Избегли се намира Голямата могила – Кулето, останка от древнотракийско селище. То се състояло от къщурки и плетища, измазани с кал. Очертанията на могилата са запазени до днес.

Конушкият храм „Свети Атанасий“ е построен две години преди Араповския манастир. Покрили го с тикли, докарани от Родопите. След освобождението тиклите били заменени с керемиди. Камбаната тежала 400 кг и била отлята в Пловдив. За освещаването на храма „Св. Атанасий“ през 1857 г., Бачковският манастир проводил делегация.

Състоял се е водосвет. Новата църковна утвар, забележителните олтарни икони, закупени от Истамбул, изпълвали с възхита и трепет миряните.

Най-старите икони от църквата са от 1857 г. Те се съхраняват от освещаването до днес.

География

Конуш отстои на 35 км югоизточно от Пловдив и на 14 североизточно от Асеновград и е разположено в красива котловина на Западна Тракия. Селото е полско. Край него са открити няколко тракийски могили. Археологическите разкопки потвърждават, че в Конуш е кипял активен живот. Намерени са останки от неолита – глинени съдини, каменни брадвички, мраморни съдове. На югозапад по пътя Конуш – Избеглии се намира Голямата могила – Кулето, останка от древнотракийско селище. То се състояло от къщурки и плетища, измазани с кал. Очертанията на могилата са запазени до днес.

Събития

Всяка година се провежда традиционният за селото събор с участието на жива музика и много хора от околията.

Личности

Никола Илиев (р. 1944), кларнетист