Кърнаре (Село)

Област: Пловдив

Население: 942 души[1](15 март 2024 г.)31,8 души/km²

Площ: 29,65 km²

Надморска височина: 538 m

Пощ. код: 4337

Тел. код: 03135

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 40939

История

Името на селото е от турски произход и преведено на български означава „полето“. До Освобождението е чисто турско село, което започва да се заселва с българи след Съединението от 1885 г., най-вече от Троянско . В книгата си „ Стари градища и друмове “ известният историк Петър Мутафчиев дава друга интерпретация на името на селото, като свързва корена му със спомена на по-късните български заселници за най-ранните такива, които били „кърдисани“ от турците („изклани“). В началото на ХХ век то вече има определено български облик. Било е със стратегическо положение, тъй като лежи на пътя за Троянския проход и по тази причина турците са избили и разселили българите при завоюването на земите ни през XIV век, които живели по тези места и колонизирали селото с турци.
Във връхните моменти на комунистическата диктатура през 1947 – 1955 г. село Кърнаре е единственото село в България, което успява да си построи църква. Това е храмът „Св. Великомъченик Георги Победоносец“. Населението в огромната си част е източноправославно, има и малко цигани-мюсюлмани.

География

Село Кърнаре се намира в подножието на Стара планина .