Марково (Село)
Област: Пловдив
Население: 3565 души[1](15 март 2024 г.)163 души/km²
Площ: 21,879 km²
Надморска височина: 281 m
Пощ. код: 4108
Тел. код: 03112
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 47295
История
В местността „Марата“ над селото са открити и добре проучени два от трите каптажа , от които през Римската епоха се захранва водоснабдителната система на Филипопол . Единият от тях представлява подземен резервоар с размери 13 × 7 m, частично разрушен при изграждането на съвременен каптаж, от който започва тръбопровод от глинени тръби към Джендемтепе . Вторият каптаж е изграден като сложна система от тунели – централна галерия и странични клонове. Той не е напълно изследван, но дължината само на един от страничните клонове е 76 m. От втория каптаж към града води масивен акведукт , от който са запазени само следи в отделни участъци.
Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците сполучил да намери част от водопреносната система, по която градът се снабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известният пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния „ Коматевски възел “ в град Пловдив.
Най-ранните сведения за съществуването на селото, под името „Село Маркова“ са в т.нар. „Марковско вакфие“ на Исмаил бей от март 1472 г. – Лит.: Г.Бойков – „Османизацията на Пловдив (Филибе) през ХVв. – население, градоустройство и архитектура“ – Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, Официален отдел, Пд, 2012 г., стр.67, бел.61.
За името съществуват три хипотези. Според една легенда, името на селището произлиза от Крали Марко . Според втора, едно семейство от село Павелско , носещо фамилията Маркови, се заселило тук и то дало името на селото. Според трето предание, името произлиза от тракийската дума „мар“, което ще рече вода (оттам и името на местността „Марата“ – мястото, където е римският каптаж) и турската дума „кьой“ – село , сиреч „село при вода“, по-късно е побългарено на Марково. Това е по-приемливата хипотеза и е обяснима с това, че римляните са каптирали именно извора в местността „Марата“, намиращ се на около половин километър югозападно от селото, за водоснабдяване на Тримонциум . Този извор се използва и днес.
Най-вероятно селото възниква от постоянно заселили се ратаи и работници, работещи на двата големи турски чифлика , които закупили земята от бейовете. Християнското население се увеличава от жителите на вече несъществуващото село Захридево, което се намирало на пет километра североизточно от Марково, напуснали го по време на чумната епидемия през 18 век.
Има сведения селото да е посещавано от Васил Левски и Захари Стоянов , като последният е пренощувал в Марково на гости на Нася Ханджията (Атанас Бакалов) и там успяват да създадат комитет от няколко души. В навечерието на въстанието, обаче Наси изказал всичко, каквото чул и видял, как са го посетили и прочее, на хаджи Исмаил бея („Записки по българските въстания“; том Първи; Глава VI – „Агитацията в четвърти окръг“)
След Руско-турската освободителна война през селото минава делегация от пловдивските консули на Великите сили на път за Инджекароското ханче в Централните Родопи. Целта им била да се срещнат с капитан Петко Войвода – защитника на мирното християнско население. По това време той водил битки с разбунтувалия българите-мюсюлмани в Родопите англичанин на турска служба Сенклер паша .
По времето на Третото Българско царство турското население постепенно напуска Марково и се изселва извън пределите на страната, продавайки имотите си на новозаселили се българи, които пристигат от селата в планината, главно от Добралък и Косово . Много заможни граждани също купуват имоти в селото, като това дава възможност за оформянето му като летовище. След 1915 г. при преселването на арменци в България, много от тях си изграждат вили в селото, като преди 1944 г. броят им достига над сто. След 9 септември 1944 г. строежите на вили продължават, като в селото се оформят две вилни зони – едната по-голяма, югоизточно, а другата по-малка – западно от него.
География
Село Марково се намира в полупланински район. Разположено е на 3,5 километра южно от град Пловдив в северното подножие на рида Чернатица , в така наречената „Родопска яка“. Преходноконтинентален климат с алувиални , алувиално-ливадни и хумусно - карбонатни почви. Земеделската земя в землището на с. Марково възлиза на 18 000 дка.
Основната култура, отглеждана в землището на селото, са лозята , като тук се намира най-големият масив на мавруд в България. В много по-малка степен вече са застъпени черешовите насаждения, на фона на масивите, съществуващи допреди 15 години между Марково и двете съседни села: Първенец и Белащица . Свързва се с Пловдив посредством два пътя: един, водещ към кв. „ Коматево “ и един към Район Южен . Още два асфалтирани пътя водят съответно към тържище „Родопи“ и към с. Първенец.
Събития
На 18 януари в местността „Свети Атанас“ се събират почитащи празника Атанасовден от три села: Марково, Първенец и Извор . На 14 февруари марковци празнуват Трифон Зарезан . В деня след Тодоровден , една седмица след „ Сирни заговезни “, в селото се празнува кукерски (станчинарски) празник. На 3 март марковци, заедно с браниполчани , отиват на поклонение на паметника на 18-и Вологодски полк, водил сражения с отстъпващите турски сили южно от Пловдив. На 6 май , ( Гергьовден ), се провежда събор в местността „Манчевото“. Всяка година на празника „ Свети Дух “ се провежда общоселски събор в центъра на Селото.
Личности
Иван Сивинов – куклен актьор; Трифон Неделчев – художник; Вичка Николова – народна певица; Вълчан Петров – художник; Николай Паунов – автомобилен пилот. Никола Певичаров – художник. Иван Хаджийски − музикант Георги Бояджиев - Бояджана – художник, син на Златьо Бояджиев Диана Иванова – народна певица, преподавател в музикалната академия Славчо Хорозов – футболист, легенда на Ботев Пловдив Веселин Кузмов – Музикант Виртуоз Петър Анастасов (р. 1942) – български поет и писател София Яневска 1936-2019 преводач и литератор
Друго
Близостта на Марково до град Пловдив и природните забележителности в землището на селото обуславят сравнително по-високите цени на недвижимите имоти от останалите села в областта. От селото се открива прекрасна гледка към Пловдивското поле. През последните години Марково се оформя като модерно предградие на град Пловдив. Може би и заради това в началото на прехода, му лепват прякора „Пловдивският Бевърли Хилс“ .