Михилци (Село)

Област: Пловдив

Население: 153 души[1](15 март 2024 г.)5,84 души/km²

Площ: 26,238 km²

Надморска височина: 338 m

Пощ. код: 4361

Тел. код: 031709

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 48564

История

Интересна история има Михилци, както е интересно и името му. Местното население, а и околните селища го наричат Милци (а на подбив също и Милано), а населението му – м̀илчани. Някои изследователи посочват за възможен вариант за възникването на името Милци, като съкратена форма от „богомилци“, което обаче е малко вероятно, да не кажем невероятно. Името Михилци започва да се изписва след 1934 г., когато Дирекция на Обновата му дава официално това име. В османски регистър от 1576 г. селото е записано като „Михаиллу“, а също и като Дерезлу, но не става съвсем ясно дали не са изписани имената на две от седемте съставни махали на селото, а те били именно:1) Дележанка; 2) Кръстевец; 3) Дерезлий (посоченото по-горе Дерезлу); 4) Павлевец; 5) Дурманка или наричана още и Спасова църква; 6) Баташки рът, и 7).............(името на седмата махала не е запомнено, но се знае мястото ̀ѝ, и че действително е съществувала). В околностите на селото има три гробища:1) на „Гешовец“;2) на „Пеев кръст“; 3) на „Св. Георги“. До около 1890 г. милчани се погребвали в църковния двор, но след това създали описаните по-горе гробища, в които започнали да се погребват. Около 1700 г. в селото идва и се заселва голяма група бежанци от Чипровци , след разгрома на Чипровското въстание в 1688 г. Тези преселници се скитали и заселвали в Стрелча и изчезналото днес село Йъхишлу (в землищата на дн. Слатина и Христо Даново ), но вследствие на притеснения от тамошни турци се изселват масово в Михилци образувайки 2 – 3 махали, по-малка част във Войнягово от 6 – 7 рода (една махала), и няколко рода в Черноземен . Тази е причината милчани да говорят на западнобългарски диалект, по-точно на „у“-говор, който са опазили доста добре. Милци е единственото село в околността говорещо на западнобългарски диалект. Прословутия милчански израз: „Дойко ти св̀ира, Петър ти ̀игра, Иван ти б̀учи н̀ожи в тавани“ дава най-добър поглед върху диалекта на Михилци. По време на кърджалийските размирици в края на XVIII век пръснатите махали се принудили да се съберат и приберат за по-добра охрана и отбрана, и така се събират на мястото на днешното село, като се поделят на две части: по-високата „Рокалица“, откъдето наблюдавали за задаваща се опасност и при такава „рокали“ (викали), и долната махала „Чуйвица“ (където чували предупреждението за бягство). Така възникнало днешното село на днешното място. Милчани в миналото били прочути фурнаджии (хлебопекари). Поради бедната и неплодородна почва на Михилци, която не можела да изхранва нарасналото население, голяма част от него имигрирала в началото на ХХ век по по-големите градове, където основно се препитавала чрез фурнаджийство (хлебопекарство), което е причина околните села да наричат милчани „фурнаджиите“.

География

Селото се намира в южните поли на Същинска Средна гора близо до пролома на р. Стряма , разделящ Същинска от Сърнена Средна гора .

Събития

Събор се провежда всяка година на 15 август -Голяма Богородица.

Личности

Васил Михилски - участник в Четата на Таньо войвода през 1876.

↑ www.grao.bg