Нареченски бани (Село)

Област: Пловдив

Население: 592 души[1](15 март 2024 г.)37 души/km²

Площ: 16,021 km²

Надморска височина: 559 m

Пощ. код: 4239

Тел. код: 03342

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 51127

История

Първите заселници в района се появяват в началото на VI век. На 9 km южно от Нареченски бани, в областта Ропката, от север пристигат славяни от племето рупци . На тях се нарича името на тази област – Рупчос . Тя влиза в границите на България през IX век. В средата на XIV век е завладяна от Османската империя. В областта Мергеле, на мястото на днешния парк и балнеолечебницата в Нареченски бани, е съществувало селище. То е опожарено изцяло от турците. Населението се спасява на платото високо планината и се укрива на връх Зареница в малка крепост, добре защитена от трите страни с отвесни, гладки и високи скали, на стотици метри над Лютидолската рекичка.

Името на рекичката и местността произтича от легенда. През тъмна нощ защитниците на крепостта я напускат по тайна пътека през скалите. Турците нахлуват в крепостта със силен устрем, не забелязват пропастта и падат в нея. В суматохата българската девойка Зареница, която е в крепостта, за да не бъде заловена от нашествениците, се хвърля от скалите в пропастта и загива. Оттогава върхът е именуван в нейна чест Зареница. Водата на рекичката долу дълго време тече кървава. Труповете на завоевателите се разлагат („влютяват“) и местността се нарича Люти дол.

Терорът върху местното население и непримиримата борба за национално освобождение създават множество легенди, предания и народни песни.

Запазени са само зидове от крепостта Зареница. Местното население се заселва в две малки селища: под връх Зареница и в местността Мергеле. В днешно време от тях са намерени само малки останки. При строежа на санаториума са разкрити много гробове и основите на старинна постройка, в които се е запазила много добре древна пещ за хляб.

Избягалото население се завръща и се заселва отново в Мергеле през XVI век. Селото е освободено от османско владичество през 1878 г. от руски части от казашката бригада с командир генерал Черевин.

Курортът съществува от 1 юли 1891 година, когато е открита първата баня. Отначало е бил част от село Косово , откъдето е повечето от населението му, макар че е два пъти по-близо до другото съседно село Наречен. Впоследствие се разраства и се развива като отделно село. От 1910 г. работи първата баня за обществено балнеолечение . През 1923 г. Нареченските бани вече са позната дестинация за празнични екскурзии и ваканции в България. Първият балнеосанаториум е открит през 1927 г. През 1935 г. е пуснат в експлоатация военен санаториум . Той е обновен през 1941 година, когато Германия построява нова сграда за възстановяване на военните си летци.

С МЗ № 2984, обн. на 07.02. 1944 г. се признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани. През 1950 г. то е обявено официално за курорт. Построени са редица ведомствени лечебни и почивни бази. С Указ № 757, обн. в ДВ от 08.05. 1971 г. се заличава с. Наречен и се присъединява като квартал на с. Нареченски бани. Най-голямо развитие курортът има през 80-те и 90-те години на XX век.

География

Нареченски бани се намира на 24 km югозападно от Асеновград , на 42 km южно от Пловдив и на 28 km северно от Чепеларе . Разположено е в Средните Родопи , в планинска местност около река Чая , на Републикански път II-86 Пловдив – Смолян .

Друго

Ледник Наречен на остров Александър в Антарктика е наименуван в чест на село Нареченски бани.