Паничери (Село)

Област: Пловдив

Население: 785 души[1](15 март 2024 г.)23,4 души/km²

Площ: 33,55 km²

Надморска височина: 322 m

Пощ. код: 4179

Тел. код: 03173

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 55378

История

След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г. , по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия . От 1885 г. – след Съединението , то се намира в България с името Паничере . Името е уточнено на Паничери през 1966 г.

На около 0,5 km западно от селото до Голямата могила е разкрито праисторическо селище.

С името Чомлек селото е отбелязано в турски документи от 1576 г.

Църквата „Свети Николай“ , построена през 1845 г., е запазена.

Училище в селото е открито към църквата през 1845 г. Начално училището е открито през 1882 г. През 1921 г. е открита и прогимназия и училището става основно . Първоначалната сграда е малка и неподходяща за занятия. Съборена е от земетресението през 1928 г. и през 1929 г. се открива нова училищна сграда. През 1962 г. е построена съвременна сграда и през същата година се откриват и VIII клас, две занимални и полуинтернат .

Читалище в село Паничери е основано през януари 1919 г. под името „Пробуда“. След 1944 г. то е преименувано на „Соколов“. Помещава се в обществени сгради до 1950 г., когато е завършен започналият през 1948 г. строеж на читалищен дом. Читалището развива художествената самодейност, увеличава книжния си фонд. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Соколов – 1919 г. - с. Паничери“.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото се провежда митинг, на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.

География

Село Паничери се намира на около 37 km север-северозападно от областния център град Пловдив , около 6 km югозападно от общинския център град Хисаря и около 36 km изток-югоизточно от град Панагюрище . Разположено е в южното подножие на Същинска Средна гора , на границата с Горнотракийската низина . Надморската височина в центъра на селото е около 322 m. През селото тече река Пикла (Тикла), десен приток на река Стряма . Климатът е преходно-континентален , почвите в землището са преобладаващо алувиални и нискодолинни (мощнохумусни), силно излужени до слабо оподзолени.

През Паничери минава третокласният републикански път III-6061 , водещ на северозапад през село Старосел към село Красново , а на югоизток към село Черничево с отбивка на юг към селата Ново Железаре , Житница и Калояново .

Землището на село Паничери граничи със землищата на: село Мътеница на север; град Хисаря на север и североизток; село Старо Железаре на изток и югоизток; село Церетелево на юг; село Любен на юг; село Беловица на югозапад; село Старосел на запад.

В землището на село Паничери има 6 микроязовира : „Кавака“, „Под ракиджийницата“, „Дъбрава 1“, „Таревско дере“, „Груйново дере“ и „Белесис“.

Числеността на населението на село Паничери по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

В Паничери има хълм наречен „Мараша“. Там се намира водоемът на селото.

Събития

Всяка година в Паничери се празнува Тодоровден . Също така се празнува и съборът на селото.

Личности

В Паничери е роден героят граничар Дончо Котов Ганев, загинал в близост до село Бръщен , при Римския мост на Доспат дере на 1 юли 1953 г.

Паметник на априлци Антифашистки паметник

Друго

С името на село Паничери е наименувана седловина в Антарктида – Паничерска седловина.