Перущица (Град)

Област: Пловдив

Население: 4973 души (15 март 2024 г.) 102 души/km²

Площ: 48,719 km²

Надморска височина: 288 m

Пощ. код: 4225

Тел. код: 03143

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 55909

Координати: 42.056300, 24.541417

История

Най-старите свидетелства за населението по тези земи датират от дълбока древност. Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано от намиращите се на около 1,5 км североизточно от центъра на града при карстовия извор Пастуша до „ Червената църква “ останки от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха или в периода от 7 – 6000 г. пр. Хр до към 1000 пр. Хр. Праисторическото селище е открито на 500 метра от Червената църква, наблизо има свидетелства и за друго селище в местността Дяковица, което се датира от IV в. пр. Хр., а началото на селищния живот в античността категорично е засвидетелствано от VI век пр. Хр. Добрите условия около извора Пастуша довел до разрастване на селището като територия и население, а впоследствие и до разселвания и основаване на други праисторически селища в близката околност – района на Пастуша, Перущица и Брестовица.

География

Град Перущица се намира в Западните Родопи – в географската област, наречена Родопска яка, в северното подножие на Върховръшкия дял на Чернатица, на 255 м надморска височина. Старата градска част се разстила амфитеатрално по възвишенията Вълковище и Власевица. Градът е център и единствено населено място на Община Перущица. Отстои на 144 км югоизточно от столицата София , на 21 км югозападно от Пловдив и на 8 км източно от най-близкия град – Кричим . Граничи с общините Кричим , Стамболийски и Родопи . На север от центъра на града, на 2 км в полето се намира квартал Пастуша, който до 1959 г. е бил отделно село.

Местният преходноконтинентален климат с мека зима и слънчево топло лято, както и специфичните особености на тукашните почви са благоприятствали от древни времена за развитие на лозарството, особено на ароматния и с висока захарност гроздов сорт „Мавруд“.

Събития

14 февруари – Трифон Зарезан, тържествено зарязване на лозите 9 май – годишно честване в памет на подвига на българите в Априлското въстание в гр. Перущица, с театрални сцени и тържествена проверка-заря. 20 януари – Къпанки – традиция, на Ивановден по стар стил, характерен е за Перущица и е единствен на Балканите. Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чолаковия мост. Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките. Обичаят е вдъхновил перущенския поет Власо Власов да напише стихотворението „Къпанки в Перущица“:

Личности

Георги Тилев (1843 – 1912), учител и свещеник в Перущица, почетен гражданин на Перущица Петър Бонев (1837 – 1876), организатор и ръководител на Априлското въстание в Перущица Спас Гинов , участник в Априлското въстание (1876), убива семейството си и се самоубива, за да не попаднат роднините му живи за издевателство и потурчване в ръцете на редовната турска войска и башибозука Стефан х. Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров Константин Гълъбов (1892 – 1980), български учен-филолог и публицист, професор Димитър Гичев (1893 – 1964), български политик Тодор Кръстев (1865 – 1914), български политик

Друго

Възрожденското училище в Перущица – където е преподавал видния възрожденски просветител и издател Христо Груев Данов , взаимното училище става едно от първите класни училища от Възраждането. В училищната сграда в 1869 г. Васил Левски основава перущенския революционен комитет. Сградата на училището е част от Историческия музей на Перущица. Паметник на Петър Бонев – водач на Априлското въстание в град Перущица през 1876 година. Той е роден в града през 1837 година, където получава и първоначалното си образование. Паметникът му е издигнат до историческата църква „Св. Архангел Михаил“.

Антифашистки паметник – Паметник на убитите без съд и присъда в дефилето над Кричим на 6 юни 1944 г. двадесет и двама ятаци от град Перущица. На 28 май 1944 г. Перущица осъмва в блокада. Жандармеристите, начело с поручик Борис Балкански, задържат по списък близо 60 души ремсисти и ятаци на партизаните. На 5 срещу 6 юни 22-ма от тях са натоварени на камиони и разстреляни в дефилето на река Въча над Кричим. Защитена местност „Перистица“ – историческо място и характерен ландшафт с водопади и характерни скални образования простиращ се и в землището на село Устина, община Родопи, включваща разположения на юг от Перущица скален масив и вековна буково-дъбова гора е местообитание – място за гнездене и хранене на защитения изчезващ вид черен щъркел и на редица видове дневни и нощни птици, има площ 5,888 ха. Тук са останките на крепостта Устина и на средновековна крепост Перестица на високия и скалист хълм „Острия камък“ на 3,5 км южно от града (2.64 km по права линия, надморска височина 668 m GPS координати: 42°1'55"N 24°32'23"E). строена от византийския император Юстиниан I (527 – 565 г.). В скалата са изкопани дълбоки резервоари за вода, в западната ѝ част личат стъпалата от стълбището което отвежда до върха на крепостта. За първи път името ѝ се споменава през XIII век и се свързва с управлението на българския цар Михаил II Асен, в непосредствена близост са останките от манастира ”Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” – средновековната монашеска обител, наричана от местното население „Св. Тодор“, векове е част от внушителен комплекс от няколко манастира в северните поли на Родопите, наречени Родопската Света гора. „Св. Тодор“ основан в края на VI и началото на VII век, Отстои на 5 км от Перущица, непосредствено под величествените скали до него е притежавал много имоти и значително имущество и многократно е разрушаван от турците: първият погром е през XIV век, при поробването на България от азиатския нашественик, вторият е през 1657 година, третият – през 1778 година, а четвъртият – по време на Априлското въстание в 1876 г.