Розино (Село)
Област: Пловдив
Население: 4482 души[1](15 март 2024 г.)67,5 души/km²
Площ: 66,453 km²
Надморска височина: 497 m
Пощ. код: 4340
Тел. код: 03136
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 62949
История
След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Розино – тогава с име Рахманларе , остава в Източна Румелия . Село Рахманларе е присъединено към България след Съединението 1885 г. При преброяването на населението през 1893 г. село Рахманларе, община Рахманларе, околия Карлово, окръг Пловдив има 1422 жители. Село Рахманларе е преименувано на Божѝдар (Божи-дар ) през 1934 г. и на Розино – през 1951 г. И двата пъти новото име на селото е предлагано от Сава Дилинчев .
Селото е основано вероятно през XV век. В османотурски документи от 1576 г. и 1599 г. се споменава под имената Разманлу и Рахманлар . След потушаването на Априлското въстание 1876 г. в него се заселват много клисурци, а след Освобождението – и жители от други граничещи със селото райони, Троянско ( Чифлик , Рибарица , Бели Осъм , Калейца ), Копривщица , село Петрич (по предположение). През годините в селото се заселват и мюсюлмани. Към началото на XXI век населението на Розино е етнически разнообразно, включващо българи, турци, цигани (4 групи – йерлии , лингури , лаудари (лудари) и турски цигани), българи от пределите на днешна Албания , каракачани , власи .
В центъра на селото са разположени основните институции: кметство, читалище, църква, джамия и училище.
География
Село Розино се намира на около 66 km север-северозападно от областния център град Пловдив , 22 km запад-северозападно от общинския център град Карлово и около 8 km изток-североизточно от град Клисура . Разположено е в южното подножие на Троянската планина – дял на Средна Стара планина . Южно от селото тече река Стряма (ляв приток на река Марица ), която край Розино навлиза в Карловското поле .
Южният планински склон и речната долина определят преобладаващия южен наклон на терена в селото. Надморската височина в центъра на Розино при кметството и църквата е около 548 m . Климатът е преходно-континентален ; почвите в землището са предимно кафяви планинско-горски. Природните условия благоприятстват отглеждането на етерично-маслодайни култури ( маслодайна роза , мента и лавандула ), лозарството, картофопроизводството, отглеждането на овце.
През Розино минава първокласният Подбалкански път ( ГКПП Гюешево – Перник – София – Пирдоп – Карлово – Карнобат – Бургас ). Общински път от Розино на югоизток през селата Слатина и Столетово се свързва в село Кърнаре с Подбалканския път.
Гара ( спирка ) на минаващата северно край Розино жп линия София – Карлово – Сливен – Варна има в северния край на селото.
Землището на село Розино граничи със землищата на: село Христо Даново на север и североизток; село Слатина на югоизток; град Клисура на юг и югозапад; село Рибарица на северозапад; село Чифлик на северозапад (граничен участък около 30 m).
Етническият състав на населението на село Розино по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Към 15 март 1924 г. в село Розино има регистрирани: 4964 души по постоянен адрес; 4482 души по настоящ адрес; 4248 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.
Числеността на населението на село Розино по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:
Събития
Всяка година през юни след приключването на розобера се отбелязва Празникът на розата . Хората отбелязват празника с танци и тържества.
Всяка неделя в селото става голям пазар, на който се събират много хора и от съседните села и градове.
Друго
Към 15.09.2022 г. Розино с населението си от 4469 души по настоящ адрес е най-голямото село в област Пловдив и шесто в България.