Розовец (Село)

Област: Пловдив

Население: 233 души[1](15 март 2024 г.)4,84 души/km²

Площ: 48,118 km²

Надморска височина: 520 m

Пощ. код: 4154

Тел. код: 03195

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 62966

История

Разположените край селото развалини „Калето“ се смятат за най-вероятното местоположение на известната от писмени източници крепост Белятово , център на павликянското Въстание на Травъл около 1085 година.

География

Селото отстои на 50 километра от Пловдив в североизточна посока, в южното подножие на трите най-високи върха на Източна (Сърнена) Средна гора – Братан (1236 m), Самодивец и Сливово градище . И трите върха влизат в неговото землище. Розовец е типично планинско село. Разположено е в закътана котловина между билото на Средна гора и два рида, които се спускат от това било на юг.

От северозапад и от североизток текат две реки – Стара река и Турската река , които на около два километра южно от селото, до Бачуров мост , се сливат и продължават на юг към река Марица .

Розовецкото землище заема площ от около 50 000 декара . Горите в землището на Розовец заемат площ 18 500 декара. Розовец граничи на изток със землищата на селата Славяни и Чехларе , на юг със землището на Зелениково , на югозапад – с Бабек , на северозапад – със Свежен и на север – с Александрово и Турия .

Личности

Георги Караманев – дългогодишен министър на търговията до 1989 г. Гюро Михайлов – герой. Енчо Пиронков – художник Иван Кацаров (1910-1985) – икономист и застраховател Тодор Стоянов (1926 – 2003) – журналист, работил в българския периодичен печат и БТА. Радка Чипилска-Христова – народна певица и преподавател по народно пеене. Носител на престижни награди от международни фестивали за автентичен фолклор. Христо Джамбов – историк, директор на Пловдивския археологически музей

Добри войвода (около 1825 – 1870) – водач на чета, хайдутувала в Рохмалий; загинал в околностите на с. Розовец.

Друго

Трите могили - "Могилките" .Това е мястото, където са извършени първите археологически разкопки в България. От трите могили, най-голямата е средната; тя е около 8 метра висока и има основа с диаметър около 30 метра. На разстояние около 70 метра от нея (на юг) се намира втората могила, която е ниска и има неправилна форма поради предишни разкопки. На североизток от голямата могила, на разстояние около 3 метра, се намира третата могила, която също е ниска и с неправилна форма поради разкопаването. Кутела, Чашата на Великана . Обектът представлява голям гранитен блок, обработен като кутел. Височината му е 1,5 метра, дълбочината - 1,1 метра, а стените му са дебели 0,40 метра. На местните е известен от векове. За първи път е описан от братя Шкорпил. Братята Правите Камъни . Изключително впечатляващ скален феномен, представляващ два успоредно изправени каменни къса. Те са добре балансирани и допълнително загладени. Разположени са върху предварително заравнена каменна площадка с площ от 5-6 квадратни метра. Височината им е около 5 метра, като северният къс е малко по-висок. Разстоянието между тях е около метър, а ориентацията им е изток-запад. Слънчева врата . Светилището е изградено от Траките в култ към бога на Слънцето. В деня на пролетното равноденствие може да се наблюдава изгрева - слънцето изплува над планината и се вижда през слънчевата врата. Мегалитът е документиран от проф. Валерия Фол. Пещерата на посветените "Корабът" . Обектът е тракийско светилище. Представлява изкуствено изградена пещера (напомняща коридор) с височина 6 м и дълбочина около 14 м. Входът ѝ е широк около 3 м и е ориентиран в посока запад-изток. Местните хора го наричат „Корабът“, защото една скала стърчи като корабна мачта.

Паметник на загиналите в местността „Дерменка“ . Паметник на загиналите в антифашистката борба розовчани .

В селото има реставрирана плевня , която е използвана от Васил Левски за скривалище.