Ръжево (Село)

Област: Пловдив

Население: 232 души[1](15 март 2024 г.)20,5 души/km²

Площ: 11,319 km²

Надморска височина: 198 m

Пощ. код: 4169

Тел. код: 03125

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 63553

География

Село Ръжево е разположено на 30 километра северно от Пловдив и на 30 километра южно от Карлово , на левия, нисък бряг на река Стряма , ляв приток на Марица , разделяща Същинска от Сърнена Средна гора . Намира се в центъра на едно от най-равните места в България и при малко по-лошо време, освен тракийските могили , във всички посоки се вижда единствено Тракийската равнина без никакво възвишение. При добро време се вижда Средна гора и Стара планина зад нея.

Климатът в региона е преходноконтинентален, зимата е мека, а лятото сухо и горещо, като температурите често минават 40 °C. Почвата в землището на селото е алувиална . Покрай селото минава така наречената Майорска река – напоителен канал , отклонен от река Стряма.

Село Ръжево има три изхода – асфалтиран път към село Ръжево Конаре на юг (3 километра), асфалтиран път към село Черноземен (наричано в района Чернозем ) на запад (750 метра до Червеното мостче – пешеходно, 2 километра до Големия мост – автомобилен) и черен път към селата Бегово (3 километра) и Сухозем (5 километра) на североизток.

Село Ръжево има автобусна връзка с Пловдив, като автобусите тръгват от Автогара „Север“. Друг начин за придвижване е с влак от Пловдив (Централна гара или гара Филипово) за Карлово или от Карлово за Пловдив, като се слиза на жп спирка Черноземен. До Черноземен (слизане на жп спирката) може да се стигне и с автобус от Пловдив (Автогара „Юг“) за Карлово или от Карлово за Пловдив. От жп спирката се тръгва надолу към Черноземен, минава се през центъра на селото, пресича се Стряма по Червеното мостче (наричано от черноземци Ръжевското мостче) и в равното се вижда Ръжево с – ако е краят на август или септември – пушещите комини на ракиджийницата, наричана по-често с любов просто „Казаните“.

Събития

Традиционният събор на село Ръжево е на 9 май – летният Свети Николай ( Летен Никулден ).

Личности

Най-известният ръжевец е старият кмет на село Ръжево Дядо Иван Брадата от „Грехът на дяда Ивана“, разказ на Ангел Каралийчев , който оставя може би единствените упоменавания на Ръжево в българската художествена литература. В този разказ дядо Иван Брадата се представя пред райския ключар Свети Петър , който вади една везна и започва да мери греховете и добрите дела на ръжевския кмет. Свети Петър слага на блюдото на греховете една малка капчица, а Дядо Иван започва да пълни блюдото на добрите си дела – чешмата сред селото, която направил през деветстотин и седмото лято, с два чучура и девет каменни корита, големия каменен мост, новата черква с ония ми ти златни и сребърни кандила. Но блюдото с греха си остава по-тежко, защото капчицата е сълзата, която един слепец пролял, когато пийналият ръжевски кмет вместо милостиня пуснал в ръката му камъче и му казал „На, от него аз цял мост направих!“. И в резултат на претеглянето дядо Иван Брадата навежда глава и поема надолу към пъкъла. В друг разказ на Ангел Каралийчев „Жълтици“ ръжевци начело с Дядо Златан молят чрез Свети Петър Дядо Господ, който често пазарувал в Ръжево, от небето вместо дъжд да валят жълтици, но лакомията им ги погубва и се налага отново да се молят, този път за вода. Доцент, доктор на философските науки Кръстю Кръстев (1933 – 2016), от рода Крачолите, е бивш заместник-директор на Института по философия при Българската академия на науките , преподавател по философия и социология на религията във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ . Ръжевците Димитър Доков, синът му Ромео Доков (известен в Ръжево като Румен) и внук му Явор Доков през пролетта на 2006 година пострадаха при инцидента на магистрала Тракия с лидера на „ Атака “ Волен Сидеров и шофьора му. Димитър Радев (1880 – ? г.), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина Янко Иванов, македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО, носител на бронзов медал

Друго

Футболният отбор на село Ръжево се нарича Сокол .

Някои типични детски игри и развлечения в Ръжево са:

Бомбички . Гама – от края на 80-те години. Димки – поради наличието на многобройни оризища (чалтици) в областта Арасан, през 80-те години лятно време ръжевци са тормозени от ята комари и практиката децата да правят димки често е насърчавана от възрастните. Жилка – прашка . Лалугери – лов на лалугери в местностите около Арасан и река Стряма. Няколко души с кофи пълни с вода изсипват течността в дупките на лалугерите, другите погват изкачащите гризачи с пръчки и камъни. Кралю-Порталю . Кър – наричан също бум , началото на 90-те години. Лагерна количка или лагерница . Ластик . Мач – футбол . Миждарка (мижидарка) – криеница . Прескочикобила . Ръжевски бъз – комбинация между класически бъз и криеница. Стражари и апаши . Стрелки – краят на 80-те години. Тунел . Тъпкач – вид самоделна пушка. Файтон – наричана също гъзенка , футболна игра на една врата. Фунийки . Челик – до 60-те години.

Някои типични детски броенки в Ръжево са:

Камбаната бие, попът се мие. Камбаната спря, попът умря. Онче, бонче, счупено пиронче, риба, щука, махай се оттука.

Някои популярни игри с карти в Ръжево са:

Белот – бридж-белот , тотално доминиращ игрите с карти при наличие на четирима души, игран с правилото за задължително качване на без коз, а понякога и с карловското правило за скрит белот при игра на боя – белотът се обявява при игра на втората карта от двойката поп и дама коз. Тройка белот – основна игра за трима за по-старото поколение. Двойка белот – една от двете основни игри за двама. Открит белот . Война – основна игра за децата. Сантасе – една от основните игри за двама. Скамбил – до 60-те години, стандартният френски белот. Три-пет-осем – блато , игра за трима за по-младото поколение.

Тройка белот – основна игра за трима за по-старото поколение. Двойка белот – една от двете основни игри за двама. Открит белот .