Ръжево Конаре (Село)

Област: Пловдив

Население: 1420 души[1](15 март 2024 г.)31,3 души/km²

Площ: 45,418 km²

Надморска височина: 204 m

Пощ. код: 4170

Тел. код: 03125

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 63567

География

Ръжево Конаре се намира на 27 километра от Пловдив, на левия бряг на река Стряма в Горнотракийската низина.

Ръжево Конаре е добре свързано с близките му села и централното му географско положение в района обяснява отчасти неговия статут на общински център до 1978 година, когато общинският център е преместен в католическо-православното село Калояново, както и настоящия централен статут на местното училище, в което се обучават деца от местните села Ръжево , Черноземен , Главатар и Пъдарско .

Селото има асфалтиран път на север към Ръжево (на 3 километра), непосредствено след което следва Черноземен. На запад селото е свързано посредством асфалтиран път с Главатар (на 4 километра), който продължава към Пъдарско (на 6 километра).

На юг селото има асфалтирани пътища към Дълго Поле (на 3 километра) и към Динк (на 7.5 километра).

На изток има асфалтиран път към Републикански път II-64 (Пловдив до Карлово), който отстои на 4 километра от селото, и откъдето пристига основния трафик в него.

Събития

Всяка година на празника Успение Богородично на 15 август в Ръжево Конаре има събор. В черквата се раздава курбан , а вечерта има надбягвания, хора, борби и други.

Личности

Иван Илиев, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров

Друго

По османско време , според широко разпространено предание през 19 век, ръжевоконарци изпълнявали безропотно ангарии (задължения) само към главатарския ага Исмаил. Те считали тези ангарии като неотменни задължения, доколкото разчитали на защита от страна на турския богаташ срещу произволи на негови сънародници. Вековното робство и тогавашното невежество не са притъпявали чувството за свобода у ръжевоконарци поради чисто българския състав на населението и някои други фактори като защитата на Исмаил ага и неподдържане на връзки със съседни турски села. Записани спомени от Костадин Ив. Лесов разказват за баща му дядо Иван, общински прислужник и човек с весел нрав, роден около 1835 година, който умеел да усмирява нежелани гости турци. Угощавал ги с тлъсти агнета, кокошки и с маврудово вино, които вземал от съселяните си по организиран от самия него наряд спрямо имотното им положение. Понякога стареите на селото го пращали да повика за защитник срещу злодействащи турци Исмаил ага от село Главатар. По спомени на Златан Василев Палийски от средата на 19 век, записани от внука му Атанас Ив. Палийски, около 1860 година някакъв селянин от недалечното средногорско село Сухозем се възползвал от обстоятелството, че по този край върлували турци, които безотговорно грабели от раята добитък. Преоблякъл се той като турски големец и откарал част от чардата телета на ръжевоконарец. Дядо Златан Палийски и негов приятел се досетили, че този другоселец българин мародерства, като се възползва от страха на селяните. Настигнали го, пребили го сурово и върнали откраднатите телета. Кметът на Ръжево Конаре по това време дядо Слави Славов ги похвалил за това. Местната църква „Свето Успение Богородично“ е строена през 1867 година, като тогавашният кмет на селото Бони Йончев лично ходи до Цариград , за да получи разрешение за строеж. Когато се е провеждал конкурс за най-красива църква в Южна България през 1912 година, ръжевоконарската църква е била на второ място. Местното училище също е отворило врати по османско време – през 1865 година. Първото ТКЗС в България е учредено в Ръжево Конаре, като Георги Димитров лично приел да стане негов патрон. Ръжевоконарският писател Спас Лесов споменава за любопитна история с китайска делегация, разказана по време на честването на 100-годишнината на училището през 1966 година. Голяма китайска делегация от 160 души пристигнала в селото, за да разгледа ТКЗС-то. Тогавашният директор на училището, който бил начален учител, човек на властта и не като „по-високообразованите безпартийни“, цяла седмица упражнявал преди учебните занятия всички ученици да скандират лозунги и приветствия на китайски език в чест на Мао Цзъ Дун . Хората от махалата се чудели какво е това лаене. Изсъхналите цветя в училищната градина били подновени с донесени от учениците домашни саксии, които заровили в земята. Тази фалшификация била обаче лесно забелязана от водачката на делегацията, зам. министърка на просветата, която ядливо-шеговито подхвърлила: „ Добре сте – като за гости!? “ На 22 февруари 1955 година пристига тогавашният министър-председател на НРБ Вълко Червенков в селото, за да инспектира местното ТКЗС „Георги Димитров“. В големия читалищен салон, по широкото стълбище и в алеите на обширния парк отвън се събрало почти цялото село. В речта си тогавашният лидер на Българската комунистическа партия споменава: „ Голямо, хубаво и богато е селото ви, но някак трудно се пътува до него. По трасираното, ала нечакълирано шосе, и моята кола трябваше да измъкваме от дълбока кал с чифт волове. Очевидно, трябва да ви се помогне“ . Седмица по-късно на близката гара спира цяла влакова композиция, натоварена с ломен камък, който само за дни се превозва за дренаж на новото шосе. Следват вагони с баластра и подходяща пътно-строителна техника. Любопитна случка се разиграва в село Ръжево Конаре на 22 ноември 1976 година с участието на тогавашния кмет на селото Петър Биволарски и неговия личен шофьор Атанас Рашков, като историята бива описана в брой 9838 на вестник Отечествен глас от 25 ноември 1976 година. В понеделник на 22 ноември бригадирът на кравефермата в Чернозем Георги Лазаров получил от халето за разплоден материал в Ръжево Конаре 70 заплодени юници, които е трябвало да закара в Чернозем. Стадото минало покрай шосето както обичайно, но точно пред моста на Чернозем една от юниците ненадейно се стрелнала и хвърлила в придошлата река, след което я последвали и останалите юници. Буйната река Стряма по това време на годината изпълвала коритото си от бряг до бряг и влачила цели дървета по него, нещо, което тогавашните жители на Ръжево Конаре отдавна не помнили да се е било случвало. Безпомощен да се справи сам, бригадирът веднага търси помощ от кмета на Ръжево Конаре Петър Биволарски, който пристига на местопроизшествието заедно със своя шофьор Атанас Рашков. Виждайки ситуацията, двамата се съблекли и хвърлили в ледено студената вода, за да спасят стадото, което бива влачено километър надолу по реката, чиято дълбочина на места достигала два човешки боя. В борба, продължила час и половина, двамата успяват да изкарат на спасителния бряг цялото стадо, като нито едно от седемдесетте животни не пострадало. Всичко това се случило точно преди придошлата река да се спусне стръмно надолу – нещо, което според статията накарало изтощените животни да почувстват инстинктивно своя край и да се оставят безпомощно в ръцете на двамата спасители. За пръв път в България в модерния комплекс за отглеждане на крави-юници в Ръжево Конаре към тогавашното ТКЗС се осъществява раждане на теленце чрез трансплантация на зигота (зародиш) на 8 март 1981 година под грижите на Института по биология и имунология на размножаването в София.