Свежен (Село)

Област: Пловдив

Население: 206 души[1](15 март 2024 г.)3,45 души/km²

Площ: 59,985 km²

Надморска височина: 752 m

Пощ. код: 4304

Тел. код: 031996

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 65526

История

До 1934 г. се нарича Аджар , което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18 – 19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.

Селището се разраства в Османската империя до големината на малък градец. В дописка във вестник „Право“ от 1872 година Аджар е наречен „граденце“. Като негов главен недостатък е определено безводието. Отбелязва се, че много жители изкарват прехраната си, като работят в Анадола и в Цариград .

Аджарци активно участвали и в Априлското въстание през 1876 г. Уличено в стари провинения към империята, селото било опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от настъпващите орди на Сюлейман паша след безразсъдното и неоправдано от военно-стратегическа гледна точка провокативно нахлуване на отряда на ген. Гурко на юг от Стара планина.. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже – аджарци са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е сравнена от историците с клането в Батак през 1876 г. След Освобождението селото възкръсва за нов живот.

В околността на селото има тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.

През 1987 г., с Указ на Държавния съвет на НРБ, селото е обявено за архитектурно-исторически резерват.

География

Село Свежен лежи на 752 м над морското равнище.

Личности

Гено Тодоров Дидов (? – 1957), военен деец Владимир Серафимов (1860 – 1934), военен деец, полковник Петко Цъклев (1863 – ?), военен деец, генерал-майор Рашко Серафимов (1875 – 1922), военен деец, полковник Христо Станчев Крусев (1870 – 1950), народен художник Димитър Остоич (1928 – 2010), скулптор, художник и изкуствовед Бойко Пенчев (р. 1968), литературовед, писател и преводач Стойко Божков (1913 – ?), литературовед Спас Георгиев Капелков (1901 – 2002), юрист, преводач и писател Дойчин Бояджиев (1958 – 1992), военен летец, капитан, загинал при учебен полет . Христо Каламов (1922 – 1960), военен деец, генерал-майор Иван Стефанов (1919 – 1975), генерал-майор, командващ артилерията БНА 1958 – 1971 Иван Николов Марев (1900 – 1925), адвокат, земеделски трибун Никола Димов (1856 – 1933), военен деец, полковник Никола Марев (? – 1936), общественик, градоначалник на гр. Русе през 1894 г.

Муравей Радев (р.1947), министър на финансите от 1997 до 2001 г. . Владимир (Валди) Тотев , (р.1951), рок-музикант и композитор, внук на полк. Владимир Серафимов . Димо Божиков – укривал и хранил известния български войвода Хаджи Димитър. Даскал Марко Тодоров Божиков – виден общественик, читалищен деец, учител – убит на 26 юли 1944 г. Христо Иванов Чолчев (1887 – 1978), издател, журналист и общественик Кирил Кавадарков – актьор Надя Капелкова (1921 – 2009), адвокат и детска писателка Кристина Капелкова (1949 – 2022), археолог