Старосел (Село)

Област: Пловдив

Население: 906 души[1](15 март 2024 г.)0,0071364612926835 души/km²

Площ: 127,069 km²

Надморска височина: 358 m

Пощ. код: 4175

Тел. код: 03176

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 69016

География

Село Старосел се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора , на юг постепенно преминаващи в Горнотракийската низина . Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м).

Най-съществената особеност на климата е преходният му характер, като в някои години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието , а в други – средноевропейският континентален климат. Зимата там е топла и мека поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. Снежната покривка се задържа средно 27 дни в годината и е със средна дебелина 5 см. Пролетта е ранна и сравнително топла. Лятото се характеризира с високи температури през месеците юли и август, ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева и топла. Средната годишна температура на въздуха е 11,5 °C.

През село Старосел минава река Пясъчник , която се влива в едноименния язовир, най-големият в района.

Събития

Местният събор се провежда всяка година на Спасовден в местността „Манастира“. Това е и патронния празник на малкия манастир „Св. Спас“, който се намира до тракийския храм с колоните.

На 2 юни всяка година е традиционният събор на с. Старосел.

Ритуалът „Дионис“ се представя на тракийския култов храм и е свързан с предназначението на храма и намиращата се там древна „винарна“. Виното е било основна част в орфическите ритуали. Чрез огън и вино жреците са гадаели бъдещето. Под знака на виното са минавали и шумните тържества в чест на бог Дионис . Ритуалът се изпълнява по предварителна заявка в Информационен туристически център – Хисар.

Личности

Андрея Пройчев (1848 – 1912) – български опълченец от IV дружина, IV рота.

Участва в боевете на Шипка и при Стара Загора. За изключителната му храброст по време на Руско-турската война е награден с Георгиевски кръст – високо руско войнско отличие и позлатена чаша – лично от император Александър Втори.

Стоянка Груйчева – състезателка по академично гребане Рангел Геровски – български състезател по борба класически стил Иван Богданов Деливерски – национален състезател по свободна борба. Европейски шампион. Многократен шампион на България. Илиян Казийски – бронзов медалист от Световното първенство по волейбол 1986 г. Баща на Матей Казийски. Вълко Иванов Сакутов – борец свободен стил 56 кг, републикански шампион за младежи и мъже, носител на много международни награди. Носител на сребро и бронз от турнира „Дан Колов“ Йото Данчов Узунов – борец, треньор на АФД „Тракия“, А група, дългогодишен учител в спортното училище „Васил Левски“, Пловдив, създал плеяда републикански европейски и световни шампиони.

Георги Китов (1943 – 2008), български археолог

Друго

Туристически маршрути:

„Свещените ловни полета на тракийските царе“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камене“, хижите „Чивира“ , „Фенера“ до Хисар; „Старият римски път“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камене“, хижите „Чивира“ , „Барикадите“ , „Бунтовна“ и село Кръстевич .