Триводици (Село)

Област: Пловдив

Население: 1482 души[1](15 март 2024 г.)161 души/km²

Площ: 9,226 km²

Надморска височина: 188 m

Пощ. код: 4222

Тел. код: 031403

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 73081

История

Старото име на селото е Текира (от създаването му до 14 август 1934 г.). Според предания старото име на селото идва от името на турски бей , който се е казвал Текир бей, от където в миналото са наричали селото Текира. Друга версия за произхода на името е, че текире на турски означава „свято място“ във връзка с това, че в края на селото е имало останки от древно тракийско светилище на нимфите. То е било построено в непосредствена близост до карстовите извори на североизток от древния тракийски град Бесапара. Върху тези останки е построен параклисът „Възнесение Господне“ (съвсем близо до жп спирка Хаджиево).

В селото извират три извора . Носи се легенда, че овчари лятно време водили своите овце на паша в Рила . Един ден овчар хвърлил своята гега , за да завърне стадото, но тя попаднала в едно от Рилските езера . През есента, когато прибрал стадото в селото, той го завел на водопой на изворите и там видял своята гега. Така се носи легендата, че изворите идват от планината Рила. Много хора се къпят в изворите защото считат водата за лековита. Така селото получава своето наименование Триводици, защото от три места вода извира.

На 6 август 2005 г., вследствие на проливните дъждове и придошлите води на р. Марица предпазната дига край селото се скъсва и по-голямата част от селото е наводнена. Домовете на около 220 семейства биват наводнени, част от тях остават без дом.

География

Село Триводици е разположено в равното и плодородно Кричимско поле на Тракия в непосредствена близост до десния бряг на река Марица . Също толкова непосредствено, в землището на селото попадат и част от Бесапарски ридове , които са част от подножието на северните склонове на Западните Родопи. От близкия им връх – Текир връх (от старото име на селото – Текира), издигащ се над селото, се оформя невероятно живописна гледка към къщите и близките градове и села. Най-близкият град е Стамболийски /7 км/, а областните центрове Пловдив и Пазарджик отстоят съответно на 25 и 15 километра. Близки до селото са и градовете Кричим , Перущица , Съединение и Брацигово . На север, край последните къщи на селото, река Марица разделя землището на селото с тези на близките села Хаджиево и Говедаре , и двете от област Пазарджик . На изток от селото е град Стамболийски . На запад селото граничи със землището на село Огняново , Пазарджишко. На югозапад близко село е брациговското Исперихово . На юг – югоизток границите си разделя със землището на Ново село .

Основният поминък на населението в селото е земеделието (лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, гъбарство, говедовъдство, овцевъдство, рибовъдство ).

Карстовите извори край селото са едни от най-големите в България. Дебитът им е 1400л/с. Водите им с подземен бетонен ръкав са отведени до завода за целулоза и хартия в Стамболийски. В миналото те са движели няколко воденици.

На хълма, който е част от Бесапарски ридове , над изворите, има изход на пещерно образование, водещо вероятно до водите им, но не е проучено.

Любопитно е и, че в землището на селото се намират и едни от най-големите рибарници в България.

Събития

Празникът на селото е на Спасовден . На този ден в много домове в селото се колят агнета . Много тачени и харесвани са и празниците Йордановден (на 6 януари всяка година се хвърля Христовия кръст в р. Марица), Бабин ден (на 21 януари се прави специален ритуал за празника), Гергьовден (на 6 май всяка година десетки семейства отбелязват празника с курбан за здраве и печено агне).

Личности

Надка Караджова (1937 – 2011) – народна певица проф. дбн. Димитър Нанкинов (1942 – 2018) – орнитолог, дългогодишен директор на Българската орнитологическа централа към Института по зоология при БАН

↑ www.grao.bg