Христо Даново (Село)
Област: Пловдив
Население: 1732 души[1](15 март 2024 г.)34,6 души/km²
Площ: 50,029 km²
Надморска височина: 701 m
Пощ. код: 4339
Тел. код: 031397
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 77462
История
След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. село Христо Даново – тогава с име Текия , остава в Източна Румелия . Село Текия е присъединено към България след Съединението 1885 г. При преброяването на населението през 1893 г. село Текия, община Кара Сарлий ( Столетово ), околия Карлово, окръг Пловдив има 512 жители. Село Текия е преименувано на Христо Даново през 1934 г. Селото е носило турското име Текия (Текке) поради наличието на мюсюлманско теке с дервиши в границите му, от което е останала само джамията .
Непосредствено край селото на изток в местността Сараите (Сараето) има останки от антични и късноантични обществени и жилищни сгради и пътна станция Субрадице на римския път Филипопол (Пловдив) – Мелта (Ловеч), просъществувала през периода I – V век, около която е възникнало неукрепено селище. За охрана на станцията е построена около средата на II век укрепена кула (бург ) с размери 28х28 m, а поради разрушаването ѝ е изграден в края на III век и втори бург. Там са разкрити и останки от еднокорабна църква от IV век.
Училище в селото има от 1887 г. , когато Евтим Радославов, роден в град Сопот, човек интелигентен и образован, обзавежда в собствената си къща училищна стая и сам купува необходимите училищни помагала и пособия. Тогавашното Министерство на Народното Просвещение разрешава откриването на училище в този частен дом. Първият учител в него е Павли Кантимирев. Училищна сграда е построена през 1932 г. със собствени средства на населението. През учебната 2014 – 2015 г. в основно училище „ Генерал Карцов “ се обучават и възпитават 232 деца от подготвителна група до осми клас, като от първи до пети клас е организирано целодневно обучение.
Читалище „Пробуда“ в селото е основано през 1927 г. по инициатива на учителя Калчо Хаджиминев. Читалищната сграда е общинска собственост, дадена за безвъзмездно ползване. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Пробуда-1927 г.“. В сградата се помещават и поща, кметство, пенсионерски клуб. Към читалището към 2023 г. има: Кукерски състав „Текия“; Група за изворен и обработен фолклор; Детски танцов състав – временен; Клубове „Природолюбители“, „Сръчни ръце“, „Историци“ – моя роден край, „Любознйко“.
География
Село Христо Даново се намира на около 66 km север-северозападно от областния център град Пловдив , 19 km запад-северозападно от общинския център град Карлово и около 13 km изток-североизточно от град Клисура . Разположено е в южното подножие на Троянската планина – дял на Средна Стара планина . През Христо Даново тече малък приток на течащата западно от него река Каваклъ’ дере (Коджà дере), която югозападно от селото се слива с река Белята (Дамлъ’ дере) и като река Белята на юг се влива в река Стряма .
Южният планински склон и речната долина на запад определят преобладаващия югозападен наклон на терена в селото. Надморската височина в центъра на Христо Даново при църквата е около 586 m. Климатът е преходно-континентален ; почвите в землището са предимно светлокафяви и канелени горски. Природните условия благоприятстват като поминък на населението отглеждането на етерично-маслодайни култури ( лавандула и маслодайна роза ), както и отглеждането на овце.
Общински път от Христо Даново на югоизток води до село Кърнаре и връзки в него с първокласния Подбалкански път и второкласния републикански път II-35 ( Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре).
Гара ( спирка ) на минаващата южно от Христо Даново жп линия София – Карлово – Сливен – Варна има на около километър от селото по пътя към Кърнаре.
Землището на село Христо Даново граничи със землищата на: селата Чифлик и Бели Осъм на север; село Кърнаре на изток; селата Столетово и Слатина на юг; село Розино на запад.
Етническият състав на населението на село Христо Даново по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:
Към 15 март 1924 г. в село Христо Даново има регистрирани: 1807 души по постоянен адрес; 1732 души по настоящ адрес; 1614 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.
Числеността на населението на село Христо Даново по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:
Събития
Всяка година на 3 март се чества Освобождението на България от османска власт , поднасят се цветя и венци на паметника на генерал Карцов, канят се различни танцови състави.
В края на месец юли се провежда и празникът на селото, отново с танцови състави, музика, гости.
От 2016 г. се провежда, традиционният празник „Джамали в Текията“, който се организира от кукерската група на селото. Той се организира в зависимост от годината или в края на февруари, или в средата на март. На него се канят различни кукерски, певчески и танцови групи.
Личности
Румен Родопски , народен певец
Друго
Основен поминък е отглеждането на животни , тютюн , лавандула и маслодайни рози. Част от хората работят в завода в село Кърнаре и в град Сопот, а част от младежите работят като кадрови войници в гр. Карлово.
Нови къщи в Христо Даново Стара къща в Христо Даново Улица в Христо Даново Църквата „Света Троица" в Христо Даново, построена с активното съдействие на кмета към 2008 г. Недко Несторов.