Цалапица (Село)
Област: Пловдив
Население: 3649 души[1](15 март 2024 г.)50,2 души/km²
Площ: 72,74 km²
Надморска височина: 289 m
Пощ. код: 4218
Тел. код: 03149
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 78029
История
За името на село Цалапица са останали няколко легенди.
Една от тях разказва, че когато през XII век кръстоносците настъпвали от запад към Йерусалим , по „друма“ били предвождани от някой испански крал . С него била и жена му – бременна. В такова състояние тя не могла да продължи, затова била оставена в местността „Каламица“, а заедно с нея – голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарала повече от две години и се създало цяло селище. И понеже жената на краля се наричала Цалапица, новосъздаденото селище се нарекло на нейно име.
В другата легенда се разказва, че в землището на сегашното село е имало пет селища. Те си имали свои имена – Каламица, Ковачевица, Лазаревица, Сракет и Текеница. Когато започва турското нашествие на тези малки селца минавал главният път, наричан тогава „Друма“. По него се придвижвали войските и се отдавали на грабежи безчинства в беззащитните български села, което накарало населението да се разсели. На сегашното място на Цалапица, където били гъсти гори, имало само овчарски колиби. При заселването на петте селца в едно, новото име било „Цела-петица“, което постепенно, за благозвучие се преименувало „Цалапица“.
Селото е съществувало още през Средновековието . Най-ранните сведения за него в османските документи са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Чепидже“, част от нахията Филибе (Пловдив) – НБКМ-Сф – ОО, ОАК 94/73, л. 49б.
През 1860 г. в селото били намерени голям брой ръкописи, които по неизвестни причини днес не са достигнали до нас. Според вестник „България“, Цариград , брой 79 от 21 септември 1860 г., където се говори за откритието, най-ранните от тях били от XV век, но не е изключено да е имало и такива от по-стари времена. Ето и въпросната публикация във вестник „България“ от 1860 г., заедно с преписките от някои от ръкописите:
Интересно съобщение от свой дописник помества и в. „България“ в броя си от 21 септември 1860 г.
По-нататък, след като редакцията посочва, че при подобни случаи дописниците трябва да съобщават и за съдържанието на откритите от тях исторически извори, помества текста и на някои преписки към книги, изпратени от същия дописник. – 176. В. България, бр. 79, 21. IX. 1860 г.
Текстът на преписките от царапишките ръкописи е следният:
Сію книгу купихъ азъ смиреннній Митрополит Новобръдский Никанор приложихъ его црькви градьчавици липлянскые. И кто хощетъ отетъ его да му есть супьрница пречистая Бога мати на страшнемъ суду. И подписанъ своею рукою въ лето змг месеца Августа ла день ндик.их. . Въ лето отъ сазданія мира зсд, а отъ Рождества Христова унз рукъ моа грешна Iованъ.
Поновисе сiй миней повеленiемъ преосвещеннаго Архiепископа певскаго кi Гаврiила въ лето зрз месеца 15 индиктiонъ 16
За най-достоверна се приема версията на българския археолог Васил Миков, който изказва мнение, че името идва от местността „Каламица“ и постепенно е станало „Цалапица“.
В селото има и паметник на героите от Горянско движение от 1944 до 1956 г. Горяните са били борци за свобода, съставени предимно от селяни които са били против колективизацията, членове на разпуснатата опозиция, укриващи се от властите, бивши войници и офицери, бивши дейци на ВМРО , шепа бивши прокомунистически партизани и комунисти, свързани с разстреляния „Враг с партиен билет“ Трайчо Костов .
География
Местоположението на Цалапица е ключово. Цалапица е между два от най-натоварените транспортни участъка от инфраструктурата на страната ни – автомагистрала „Тракия“ и главния път Пловдив – Пазарджик . Доброто разположение на селото е допълнено и с това, че е в сърцето на Горнотракийската низина . Намира се на 9 км западно от град Пловдив, на 3,2 км северно от град Стамболийски и на 10,9 км южно от град Съединение . Почвите в Цалапица са плодородни и подходящи за отглеждане на зеленчуци и плодове.
Събития
14 февруари – честване на „Трифон зарезан“ със зарязване на лозето, молебен, танци и почерпка в местността „Каламица“. 3 март – честване на националния празник на България с панихида и поднасяне на венци в мемориалния комплекс „Каламица“. Флашмоп под надслов „Пробуждане с хоро“ – изстрели с пушки, фолклорна програма и хора в центъра на селото. Честване на „Сирни заговезни“ – палене на клада и извиване на хора около нея. Последната събота на месец март – „Празник на цалапишкия бабек и вино“ . Местни производители на бабек и вино представят продукцията си, конкурс за най-добър бабек и вино, надиграване и надпяване между фолклорни състави от България. 6 май – честване на Гергьовден и празника на храбростта, и българската армия с молебен, поднасяне на венци и цветя и панихида пред паметника на загиналите жители на с. Цалапица във войните за обединение на България (1877 – 1945 г.) 23 май – традиционен концерт на НЧ „Светлина – 1900“ с. Цалапица, в който се включват деца, младежи и възрастни, танцьори, певци и гайдари от 120-чления самодеен състав – „Каламица“. 24 май – Ежегоден празник на селото. Честване деня на славянската писменост и култура. Провеждат се разнообразни културни и развлекателни мероприятия. Вечерта свири фолклорен оркестър и се извиват народни хора на централния площад. 2 юни – Отбелязване денят на Христо Ботев с патриотична музика излъчвана по високоговорители в центъра на селото, поднасяне на цветя и венци пред паметника на Ботев в централния парк. Стартиране на сирени в 12:00 часа.
Личности
Алекса Трендафилов , български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Кирлиев и на Симеон Клинчарски редник Георги Р. Клечков , (1897 – 08.09.1971) – ветеран от боевете при завоя на р. „Черна“ , редник от състава на „Девети пехотен пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк“ , награден с орден за храброст IV ст., след завръщането си от войната служи дълги години (до смъртта си) като епитроп и клисар в църквата „Св. Арх. Михаил“ в селото. Игнат Р. Клечков (1900 – 01.10.1923), пръв председател на антифашисткото движение в Цалапица, участник в „Септемврийското въстание“, убит без съд и присъда край река „Потока“ през есента на 1923 г. свещеник Ангел Мирчев – (12.09.1905 – 10.12.1944 г.), роден в с. Момина клисура . Завършва свещеническото училище в Бачковския манастир. Става свещеник в село Извор , Пловдивско. В родопското село служил три години. След това е поканен в село Цалапица, където е имало две църкви. Той е поел едната от тях(„Успение Богородично“)през 1932 г. Притежавал е не само висок интелект, но и строга духовност, дълбоко уважаван от енориашите си духовен пастир. След преврата на 09.09.1944 г., подобно на много други свещенослужители в страната се превръща в обект на наблюдение от страна на новата власт заради „ монархическите си възгледи “ – според останалия писмен донос срещу него, въпреки че наследниците и съвременниците му разказват, че строго избягвал да говори за политика, дори проповядвал на енориашите си от селото, че политиката разделя съселяните, а това по думите му било недопустимо за православните християни. На 10 декември 1944 г. е извикан за „справка“ в общината, но не се връща. Обявен е за изчезнал. След време се разбрало, че отец Ангел е бил откаран в Пловдив. Там следователят не намерил в него вина. На връщане по пътя за Цалапица е убит от съпровождащите го. Лобното място, както и гробът на свещеномъченика, и до днес остават неизвестни. Семейството на отец Ангел също понесло тежък житейски кръст след убийството му. Къщата им била превърната в родилен дом, а презвитерата Жечка оставили да живее в малка пристроена стаичка. Децата им не могли да получат образование и се разпръснали да търсят препитание. Майка им останала сама и тъжно прекарала остатъка от живота си.