Царацово (Село)

Област: Пловдив

Население: 2060 души[1](15 март 2024 г.)143 души/km²

Площ: 14,368 km²

Надморска височина: 174 m

Пощ. код: 4204

Тел. код: 031272

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 78080

История

Според народни предания и данни от археологическия музей селището е създадено в древността в местността „Демсис тепе“ на 2 км южно от днешното местоположение на селото. Тогавашното население (около 4000 г. пр.н.е.) било от източносредиземноморски произход. Плодотворната почва и богатият дивеч спомагат за ранното заселване на местността. Наченки на живот са намерени от преди 6000 години, когато землището било покрито с девствена гора. По-късно на мястото на първобитното селище възниква ново в местността „Висината“, разположено на запад от днешното село Царацово. През трако-римската епоха възникват селища в местността „Ходживи брести“ и „Долаптърлъ“, от които са останали около 40 могили. През V век тракийските селища са опожарени от варварски племена и по времето на Византийската империя възниква ново селище в местността „Юртовете“ под името Сарадгракьой, което е опожарено през 1803 – 1804 г. от кърджалии. Около 12 семейства от опожареното село положили началото на днешно Царацово.

Село Царацово често е посещавано от революционери, които били желани и уважавани гости – Стефан Стамболов, Волов, Бенковски, Васил Левски, който за пръв път стъпва тук през 1869 г., година по-късно основава революционен комитет и до 1873 г. е чест гост в селото, като отсяда именно в домовете на Иван Арабаджията и Божил Ходжев. Бележитият български писател Захари Стоянов нарича Царацово „ столица на българските революционери-апостоли “.

География

Село Царацово се намира в Горнотракийската низина на 2 км от град Пловдив на надморска височина 174 м.

Личности

Сред бележитите местни личности са сподвижниците на Васил Левски – Божил Ходжев / Божил Георгев, вероятно по-правилно Георгиев, съсед на Иван Арабаджията /, Найден Тотов и Иван Арабаджията , който му е и братовчед. Роденият през 1833 г. бележит българин, се записва в легията на Раковски, действа като куриер на БРЦК, последовател е на делото на Васил Левски , организатор на въстание, арестуван от турците и изтезаван в затвора в Пловдив, борец за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Иван Арабаджиев почива забравен и в крайна мизерия и бедност от рак през 1901 г., без да се знае къде е гробът му. В негова памет читалището носи името му.