Церетелево (Село)
Област: Пловдив
Население: 302 души[1](15 март 2024 г.)12,8 души/km²
Площ: 23,686 km²
Надморска височина: 235 m
Пощ. код: 4189
Тел. код: 0318
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 78392
История
Според разказите на възрастни хора и преданията, селото преди около 300 години е носело името Кючук Стамбул ("Малкия Истанбул"). Селото е било известно с активността на местното население. Впоследствие то било опожарено от турците заради непокорния нрав на жителите му, които отказали да се подчинят на османските власти. Това включва случаи на неподчинение, укриване на данъци и подкрепа за хайдушки чети.
Сред оцелелите жители бил младият Илия от Койчевия род, който се установил като прислуга в дома на съдия в Одрин. За да избегне насилственото приемане на чужда вяра и промяна на името си на Алия, той избягал и започнал дълго пътешествие из Османската империя . Илия стигнал до Прилеп , Македония, където станал чирак на тенекеджия. Въпреки успеха си като майстор, той продължил да мечтае за завръщане в опустошеното си родно село.
След години, придобил умения и средства, Илия решил да се върне. Заедно със съпругата и имуществото си се заселил до дървото, растящо на мястото на изгорената му бащина къща. Той нарекъл новото село Думанлий ("Гореното село").
След него пристигнали нови заселници от селата Елешница, Паничери и Старосел , както и от Македония. Така било възстановено селото, което в началото се намирало в местността "Смокинарника", на около 500 метра югоизточно от сегашното му местоположение. Днес стотици наследници на Илия Койчев продължават да носят фамилията на първооснователя.
География
Церетелево се намира в Тракийската низина , на 28 километра северно от град Пловдив, заобиколено от други населени места, като Царимир , Голям Чардак , Неделево , Любен и Ново Железаре .
Селото е разположено в близост до река Пясъчник , която минава покрай западната му част.
Над близкото село Любен е изграден голям кооперативен язовир – язовир Пясъчник , който осигурява вода за напояване в целия регион, включително за Церетелево и съседните населени места.
Първоначалното селище се е намирало в местността „Смокинарника“, разположена в югоизточната част на днешното село. На това място първите заселници са засадили смокинови дървета.
По време на Османската империя селото е било малко с около 100-120 къщи, разделено на българска и турска махала.
Събития
Съборът на селото се провежда през първата събота на юни всяка година.
На празника Сирни Заговезни се извършва Кукерски ритуал.
Личности
Илия Койчев, един от първите заселници след разрушаването на селото по време на османското владичество. Той възстановява селото, което по-късно става известно като Думанлий. Петър Рангелов Стоянов (р. 1921), български партизанин. Георги Петков („Комитата“) Изтъкнат революционер и активен участник в национално-освободителното движение. Делегат на историческото събрание в Оборище през април 1876 г., представляващ селото. Създава революционен комитет в селото заедно с Георги Бенковски. Танчо Петков, брат на Георги Петков и активен участник в революционните дейности. Куриера и поддръжник на борбата срещу османското владичество. Стоян Койчев („Даскала“), първият учител в селото и активен участник в революционната борба. Пренася секретни писма за Васил Левски и други революционни дейци. Поп Димитър Койчев, свещеник в селото, подкрепящ национално-освободителното движение. Поддържа връзки с революционни дейци и служи на български език в църквата, което довежда до конфликти с османските власти. Убит от турците заради революционната си дейност. Гено Тодоров Карамански, бивш партизанин, заместник-председател на Народния съвет в Пловдив. Найден Михайлов Керашки, бивш партизанин и дългогодишен председател на местното обединено кооперативно стопанство. Герой на социалистическия труд. Никола Гургов („Дядо Кото“), първият кмет на село Церетелево след 9 септември 1944 г. и основател на местната кредитна кооперация „Победа“, на която е бил и председател. Лазар Тотев („Лагито“), учител и местен лидер, допринесъл за културното и социалното развитие на Церетелево. Стоян Александров Йонков (1919 – 2001). Професор д-р м.н.