Черничево (Село)
Област: Пловдив
Население: 357 души[1](15 март 2024 г.)19,5 души/km²
Площ: 18,297 km²
Надморска височина: 274 m
Пощ. код: 4181
Тел. код: 031792
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 81030
История
Описани са много археологическите находки из цялото землище на Черничево и съседните села, което свидетелства за вековна битова култура в региона. Около Черничево са локализирани и описани праисторически и древни селища и некрополи по източната или западна речни тераси и близко до съществуващи водни извори. Няколко са частично проучени и датирани. Само селищната могила в местността „Манастиря“ е специално проучвана. Общата оценка е, че селището е възникнало през втората половина на средния неолит , в прехода към късния неолит, когато е било обитавано от матриархално-родова група. Просъществувало е до къснобронзовата епоха и ранножелязната епоха.
Според ръководителя на археологическата експедиция, проучвала селището, ст.н.с. Петър Детев, културата е развита в Мала Азия и Балканския полуостров, а към края на късния неолит се е разпространила и в останалата част на Европа. Нейни носители са първите земеделци-скотовъдци по тези земи преди повече от 6000 г. Тук за първи път в Тракия са открити глинени съдове с оранжев цвят и виненочервени ленти, както и морски мидени черупки, използвани за украшения. Според Детев селището от ранно-желязната епоха и селището от същата епоха са едно и също селище, което се е разраснало по време на съществуването си. Доказателство са откритите в района между двете селища множество фрагменти от глинени съдове от тази епоха .
Северозападно от селото, между жп линията и речното корито, на самия край на речната тераса, непосредствено преди първите къщи, са открити останки от старо селище, обитавано в периода IV-I хилядолетие пр.н.е. Югозападно от селото, върху малка височинка, вероятно селищна могила, известна под името „Керимидака“, се намират следи от селище с некропол от две могили. Следите са непроучени и не датирани. Изказано е предположение, че Тръновата могила , намираща се на запад от селото принадлежи като некропол на едното от тези две селища, тъй като се намира между тях. Североизточно от селото, където се сливат Боян дере и Калпавото дере са открити следи от селище с некропол от четири почти унищожени могили. Сигурно некропол на това селище са и петте могили, които се намират на височината на Спасова черква, както се е наричала най-голямата от тези могили. Там в местността Памукови ниви е открита бронзова статуетка на мъж в цял ръст с колчан на гърба и лък в ръка. Не се знае съдбата на находката. Югоизточно от селото в местността Селищата са открити все още недатирани следи от друго праисторическо селище. Счита се, че могилата в м. Калинката до м. Старите лозя е част от некропола на това селище.
В същото посока, в м. Следите , са открити останки от друго древно селище с некропол и могили от двете страни на речното корито – Даньовската могила и могилата южно от стената на язовира в м. Потока . Фрагменти от глинени съдове, открити в този район свидетелстват за обитавание през среднобронзовата и къснобронзовата епоха. Те са типична изработка без употреба на грънчарско колело с характерната за тази епоха рисувана украса. Селището със сигурност е просъществувало до желязната епоха, за което подсказва откритата на същото място сива тракийска керамика от елинистичната епоха – V-IV в. пр.н.е. По това време територията на Хисарската котловина е населявана от тракийското племе беси и е влиза в пределите на Одриското царство на траките. На 1,5 км южно от това селище – между западното корито и жп линията в м. Червените могили в м. Коджа кория е открита оброчна мраморна плоча на митичния тракийски конник Херос , но местонахождението на тази находка днес е неизвестно.
Южно от днешното местонахождение на селото под склоновете на Средна гора е минавал римски път между днешните Пловдив и Карлово с отклонението за древния Диоклецианопол . Днес по същия маршрут източно от селото минава т.нар. Бански път , свързващ Черничево с Миромир .
Находките за съществуването на праисторически селища на територията на гр. Хисаря и с. Черничево датират от V хилядолетие пр. Хр. Селищата са били изграждани в южната равнинна част на Хисарската котловина.
Множество тракийски могили могат да се разгледат в местностите около с. Черничево – селищна могила в местността „Манастира“, надгробни могили в местностите „Старите лозя“, „Долното селище“, „Кинлик тепе“, „Керемидака“, могилен некропол „Червените могили“ в местността „Селище“ и некропола в местността „Спасова черква“, както и могилите в местностите „Тръновица“, „Курията“, „Туплука“, „Кара осма“, „Къра“, „Камсъзова“. Останки от антични селища могат да се разгледат в местностите „Манастира“, „Долното селище“, „Сини вир“, „Търнова могила“, „Дойчинов дол“ и „Котов дол“ в землището на с. Черничево.
География
Черничево се намира на границата между най-южните склонове на Същинска Средна гора и Горнотракийската низина в южния край на Хисарската котловина. Територията на селото обхваща терен върху и около коритото на протичащата през него Синя река , наричана от жителите на селото Бешбунар .
Източната граница на селото е суха река, която се нарича Дойчинов дол . На запад село Черничево се ограничава от асфалтирания път Хисар - Пловдив . На север и юг се простират ниви и пасища.
Територията на селото се пресича от север на юг от построената през 1936 г. жп линия Хисар – Долна Махала .
Землището на селото е приблизително 12 000 дка, като 75 % от обработваемата площ е поливна. На територията на землището има изградени няколко микроязовира, като най-значителен е яз. Синя река с вместимост 2 млн. куб. м. – северно от селото. Землището граничи със землищата на селата Иван Вазово , Горна Махала , Долна Махала, Дуванлии , Ново Железаре , Старо Железаре , Миромир и с това на град Хисаря.
Личности
Данчо Данчев – български учител и есперантист