Чешнегирово (Село)
Област: Пловдив
Население: 1732 души[1](15 март 2024 г.)63,4 души/km²
Площ: 27,329 km²
Надморска височина: 165 m
Пощ. код: 4121
Тел. код: 03118
МПС код: РВ
ЕКАТТЕ: 81342
История
Най-ранните сведения за селото са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Поте джемаат-и мюслюманан“ – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.58б. В два регистъра за авариз от ХVІІв. – съкратен (иджмал) от 1622 г.(Istanbul – BOA, MAD 3398, s.4 – 15 – с описите на селата в Пловдивско) и подробен (муфассал) от 1695 г. (Istanbul – BOA, MAD 3604, s.114 – 136 – с описите на селата от нахия Конуш на пловдивската каза), е посочено под името „Село Мюселем Ахмед ага“, като част от нахията Конуш на казата Филибе (Пловдив). Според двата дефтера от ХVІІв., в 1622 г., селото Мюселем Ахмед ага (Чешнегирово) е посочено с 5 християнски къщи, докато в края на века, в регистрацията от 1695 г., е отбелязано с 11 християнски къщи.
Чешнегирово е едно от старите села в община Садово, като се предполага, че е възникнало през втората половина на 16 в. За пръв път в султанска заповед от 1568 г., съхранявана в Генералния държавен архив на Република Турция – в Истанбул се споменава местността „Чешнегиров азмак“, землище на село „Тахталъ“ до Филибе, което днес вече не съществува, след като още през османското владичество е било прелято в град Филибе (днес Пловдив), в която селяните от това село са били задължени да пазят моста над река Марица, намиращ се в същата местност. От това следва да се предположи, че първите чешнегировци, които са образували селото, са преселници от слятото с Пловдив село Тахталъ, известно от документи от 16 в. (Джелепкешанския регистър от 1576 г. .
Отново под името Чешнегир, селото се споменава в турски регистър за джизие от 1651 г., като е указано, че към въпросната година е брояло 4 къщи. Сведения за селото има и в два френски пътеписа от 18 век. В пътеписа на френския пътешественик Пол Люкас , минал през българските земи през 1706 г., се споменава, че село Инималем (т.е. Нова махала, сега Чешнегирово) е „... село твърде голямо и населено с българи, които бяха много гостоприемни към нас...“). В 1750 г. през селото минава и арменският пътешественик Ованес Товмаджиян, който в своя пътепис за пътуванията си по Европа и Ориента го обозначава под името „Село Йени махале“ – Лит.: Агоп Орманджиян – „Арменски пътеписи за Балканите ХVІІ-ХІХв.“, Сф, 1984 г., стр.84.. Сведения за селото под името Иннималъ има и в пътеписа на френския пътешественик Б. Женне от 1786 – 1789 г. Според местните предания по време на една чумна епидемия, селото се разделило на две части: една част от населението напуснала старото поселение в равнината до бреговете на река Марица , като се изкачила на близките естествени възвишения, където образувала ново селище – приемник на старото, а именно днешното Чешнегирово. Друга част от населението се пръснала по разни краища, като пак според местните предания част от нея образувала Садово . Кога е станала въпросната епидемия не е известно, но според сведенията на един дубровнишки пътепис, написан от неизвестен автор, минал през българските земи и през селото в 1792 г., селото вече е било разположено на възвишенията, като е указано, че името му вече е Ени махала – докато в пътеписа от 1706 г. е указано, че е долу в равнината. От всичко това следва, че въпросната епидемия е станала някъде в годините от периода 1707 – 1785 г. . През 18 век селото се казва Чешнегир Нова махала.
За далечното минало на селото е известно много малко. На територията на землището на Чешнегирово е било разкрито славянско селище от периода 7 – 8 век. В селски двор в самото Чешнегирово е била намерена бронзова монета на гръцкия град Маронея , сечена в периода 2 – 1 век пр.н.е. Също в самото село е бил намерен и железен връх на стрела. В землището на селото е бил открит и почти изцяло повреден римски крайпътен надпис, вероятно съставен на старогръцки език. В местността „Кемера“ в чешнегировско землище е била случайно намерена продупчена сребърна средновековна венецианска монета – грош , сечен от дожа Джовани Соранцо (1312 – 1328). Намерени са и сребърен талер от времето на австрийската императрица Мария Терезия (1740 – 1780), с емисия 1771 г., както и продупчена медна османска монета – мангър на султан Ахмед III (1703 – 1730) от 1704 г., а също така и друга османска монета – златен алтън с голям номинал, сечен от султан Абдул Хамид I (1774 – 1789), емисия 1774 г., също продупчена.
За първи път училище в селото е било отворено през 1851 г. Училището се е помещавало в черковния двор в две ниски стаи., прилични на килии,а 5 год по късно,през 1856 г. в Чешнегир Нова Махала е построен храмът „Св. Теодор Тирон“
Днес Чешнегирово е едно от големите села, както в община Садово в частност, така и в Пловдивска област като цяло. До началото на 21 век край селото функционира военно летище , известно с високата си товароносимост, и новобрански център на ВВС. На това летище са използвани самолети МИГ-17, МИГ-23, Л-29 и Л-39.
Събития
Всяка година през първата седмица на месец август (първата събота-неделя след църковния празник Преображение) се провежда традиционен събор на празника на изградения в близост до селото параклис на Свети Пантелеймон .
Личности
Тодор Георгиев – български офицер (генерал-лейтенант), началник на щаба на армията (1934 – 1936). Христо Георгиев Стоилов – Главатар на бандата на 20-те – най-многочислената банда в България, действаща в средата на 30-те години на XX век в Пловдив и неговата околност, роден през 1899 г. – осъден на смърт и обесен 1935 г. Васил Георгиев - DJ Vasseto (р.1996г.) - известен DJ, който започва своята кариера в селото, а в последствие стъпва и в големи градове - Пловдив, Раковски, Асеновград и др.
Друго
Според много от хората в селото произходът на името на селището (Чешнигирово) е пряко сързано с името на човек, когото са наричали Чешнигир. За него се предава, че е бил на служба (при местния бей най-вероятно), на която той се е грижел за правилното овкусяване на блюдата на масата – един вид опитвач и оценител на продуктите на кухнята. Друга легенда, която се носи за него е, че той и неговото семейство (а вероятно и неколцина други) са инициаторите за преместването на поселението, както и едни от първите преселили се на близкото възвишение (където в наши дни се намира селото), бягайки от болестите, носени от комарите в „азмак“-а (мочура близко до р. Марица, близо до който първоначално е било селото) и така спасявайки доста хора.
Реално погледнато етимологията на името на селото е тясно свързана с турската дума çeşnici (произнасяно „чешниджи“ , а на български – вероятно чешниджия), която буквално преведена означава опитвач и определено е в пълно съответствие със съществуващите и до днес предания за човека на име Чешнигир.
В своето жизнеописание от втората половина на 15 век, Константин Михайлович описва живота и бита на хората в Османската империя, от позицията на еничар на султана. В него той споменава за специални дегустатори, които поднасят храната на султана или на богат велможа, които турците наричали чешниджилер ( çeşniciler ). Такива хора при султана били над 80 души, чийто началник наричали чешниджи-паша. Този пътепис е известен под името „Записки на еничара“, озаглавен така: „Хроника на турските дела на Константин, сина на Михаил Константинович от Островица раца, който бил взет от турците за еничар“ Втората половина на 15 век