Българско знаме

Чурен (Село)

Област: Пловдив

Население: 9 души[1](15 март 2024 г.)0,685 души/km²

Площ: 13,577 km²

Надморска височина: 1435 m

Пощ. код: 4226

Тел. код: 031402

МПС код: РВ

ЕКАТТЕ: 81774

История

Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Чурен живеят 529 помаци .

Марин Гагов – запасник от село Чурен – е бил изпратен да върне избягалите помаци от Чурен след насилственото покръстване през 1912 – 1913 година, за което той сам разказва за списание „Родопи“:

„Казах хми: пращат ме отгоре (от село) да ви собера и да си варвиме, нема какво да ва е страх. Каквото е минало, минало. Пращат ма да ва пазя. Никой нищо нема да ви стори. Га дойдохме в 1 часа, отидох си ей у дома, легнах, че колко съм поспал, два-три часа, че станах да ида да пика вонка, га слушам тук са вика „Аллах икбеер!“ Ох, маке им да..., си реках, че нали са покростени, какво е сова? Че влезох в кощи, опасах паласките, грабнах малинхерата... Дойдох на вратата на жамията и извиках нах вотре: Стой! Вашата маке! Какво правите тука? Имаше вотре до сто души. Кланят се по турцки... Че като взех една сопа-вастагарка, че един по един зоха да излизат и я удари, на те ви едно кланене, нали сте болгари! Та докрай, до един до де излезат... Че на утринто се качих на един кон, право при генерала в Пловдив. Докладвах му и го питам какво да правя. Той вика: Трепи, какво ще правиш! Хубаво си сторил. Те са покръстени, не са в Турция и трябва тъй да си останат.“

География

Село Чурен е разположено в Родопите на 1400 m надморска височина. Селото е на около 26 km
от град Перущица . Близо до селото се намира хижа „Върховръх“. Пътят за Чурен минава през село Скобелево и през хижа „Родопи“.

Селото е малко, като през зимния сезон е почти необитаемо. През пролетта и особено през лятото селото се оживява от завръщащите се бивши жители и посещаващите туристи. Местните се занимават с отглеждането на животни – предимно овце и крави, отглеждат също картофи, малини и ягоди.

Селището се намира на южния склон на Върховръшкия рид. Място за отдих през лятото. През зимата недостатък е нередовният транспорт и слабо поддържаните пътища.