Благоево (Село)
Област: Разград
Население: 611 души[1](15 март 2024 г.)14 души/km²
Площ: 43,804 km²
Надморска височина: 260 m
Пощ. код: 7275
Тел. код: 08313
МПС код: РР
ЕКАТТЕ: 04296
История
При създаването си през 1805 година селото се е казвало Казъл Мурад и е създадено от бягащи от Дряновските колиби българи, подложени на терор, насилие и кражби от населените в този район черкези. Пръв пристига в този край рода на дядо Новак от колиби Радевци, придружен от четиримата си братя – Върбан, Петко, Стойчо и Цоньо. Скоро то привлича много заселници балканджии от Дряновско , Еленско и Търновско . С друга група идват дядо Рашко, Кольо Килифарски, Кольо Хамбарджията – основатели на известни днес родове в Благоево. Селото е създадено първоначално около извор, който по-късно е каптиран и е изградена селска чешма. В землището на селото се намират още няколко големи чешми, а около него все още са останали няколко горски масива. В местността „Габракя“ още се извисяват вековни дървета – габър . Будното свободолюбиво и трудолюбиво балканджийско население се отличава със своята любознателност и ученолюбие. Само десетина години след основаването на селото децата биват събирани в частни дюкянчета и заучават разни молитви и проповеди наизуст. Минават години и по-инициативни будни селяни като Кольо Манафа, поп Антон, Драган Дюкянджията и Руси Чорбаджията откриват през 1833 година начално училище, което дава знания необходими в живота. Пръв учител става Димитър Хаджистоянов. През 1859 година селяните със свои средства построяват едноетажна сграда с две класни стаи.
Село Благоево не остава настрани от революционния кипеж, обхванал страната. През 1867 година покрай Благоево минава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски . През 1872 по поръчение на Левски, в този край идва Ангел Кънчев . Вечерта на път за Разград той остава в къщата на Стоян Сапунджията, където основава революционен комитет. Паметната 1876 година е осветена от последните искри на Априлския пожар – преминаването на четата на Таньо Стоянов. Родолюбивите чеда на село Благоево Георги Стоянов, Райчо Маринов и Петър Колев се сражават в редовете на българското опълчение. В хода на войната ценни сведения дава Станчо Белчев и други жители на селото, останали неизвестни.
По време на Руско-турската освободителна война селото е опожарено
След Освобождението от османска власт, на 28 януари 1878, селото е преименувано на Ново село , а през 1880 е наречено Батенберг.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Батенберг са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
На 31 декември 1947 година на голямо общоселско събрание тържествено се обявява новото име на селото – Благоево , което носи.
Селото е кръстено на Димитър Благоев, основател на Българската социалдемократическа партия, която е първата на Балканския полуостров. В центъра на селото има бюст-паметник на Благоев, който е съхранен.
През 1951 година селото е електрифицирано и радиофицирано. През 1981 година по покана
на тогавашния председател на ТКЗС, Кольо Славчев, в Благоево се заселват помаци от Родопския край, като пръв в селото е пристигнал Венелин Орцев със семейството си.
География
Селото се намира на 14 км западно от областния град Разград . То е на пътя Разград- Попово и край него минава трасето на все още непостроената жп линия Разград-Попово. Селото е на границата между областите Разград и Търговище . Землището на село Благоево е 24 000 дка обработваема земя.
Събития
Съборът на селото е на 27 октомври .
Личности
Христо Цанев Минев-Борина (29 януари 1882 – 19 ноември 1967) – роден в с. Благоево, Разградско, български поет и общественик, учителствал в Пловдив, работил в българската легация в Прага, един от учредителите на Съюза на българските писатели , Малчо Георгиев Цанев – виден общественник и през 1899 – 1901 окръжен съветник. Активен член на Либералната партия на д-р Васил Радославов . Един от ктиторите на голямата каменна църква , построена с дарения от селото. о.з. майор Иванов – кмет на селото, допринесъл за развитието на селото. Георги Димитров Стоянов (1854 – 10 юли 1936) – опълченец, роден в с. Казъл Мурад (дн. Благоево), Разградско. Живее в Браила, Румъния (1868), където учи в местното българско училище. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876) и в Руско-турската война (1877 – 1878) като опълченец в I опълченска дружина. След Освобождението живее в Попово. Старши стражар в Поповския и Разградски участък (2 г.), секретар на Поповското околийско управление (1880 – 1883), околийски началник в Нови пазар (1883 – 1884), в Попово (1884, 1885 – 1888, 1894), в Преслав (1906 – 1908), касиер на Поповската земеделска каса (1890 – 1893), просбописец (1902, 1908). Народен представител в VII ОНС, избран от Поповска избирателна околия, но присъства само на първата сесия. Носител на руския орден „Св. Георги IV степен“ и др. отличия. Почетен гражданин на Габрово (1922). Умира в град Попово. поп Димитър Стефанов Бакалов от село Иванча , Поповско . Свещеник в с. Батенберг от 1918 година до смъртта си през 1948 година. Герой от Балканската и Първата световна война. Награден с три ордена за храброст. В Северна Добруджа има село кръстено на него – ефр. Бакалово. Ангел Тодоров – ботев четник. Убит е в местността „Мерова поляна“, близо до Елешнишкия манастир. Петър Попов , (1832 – 1894), първи кмет на Варна Димитър Георгиев Обрешков – 20 март 1858 – 12 юни 1936, Варна – полковник, баща на Никола Обрешков .
От селото са излезли много професори, доктори, аптекари, офицери и други видни личности.
Друго
В района на Сирикли гьол край село Благоево са набрани едни от първите стръкове блатно кокиче в България.