Голям извор (Село)

Област: Разград

Население: 375 души[1](15 март 2024 г.)11 души/km²

Площ: 34,223 km²

Надморска височина: 354 m

Пощ. код: 7459

Тел. код: 084774

МПС код: РР

ЕКАТТЕ: 15761

История

В землището на селото се намират 17 надгробни тракийски могили. Свидетелства, че районът на селото е населяван от дълбока древност са открити в трите селищни могили. Две от тях се намират в местността при изворите на Война : едната е „Дюмели юк“ – разкопана от жителите на селото, а за втората сведения дава Карел Шкорпил :

Третата селищна могила, известна като „Малката могила“, се намира в западна посока от селото и е с горен диаметър 30 м. В границите на селото са открити и следи от по-късната античност – Римско кале с църква, антични монети от ІІ в.

От средновековната епоха датират находки от селищни махали, гробище и църква на запад от селото в местността „ Отсреща “. Там при обработка на почвата са разкрити зидове от огради и калдъръм . Също такива останки има и при разположените северно от селото извори „Кокар бунар“, „Юч бунар“, „Ялновча“ и „Кайнаците“ . Според местното устно предание, турците наричали селото с името „Еди килисели кьой“ – селото със седем църкви.

За пръв път селото е споменато под името Арнауд в една просба до великия везир Кьопрюлю Фазъл Ахмед паша през 1669 г. В различни документи е срещано още като Арнаутско Хърсово, Малко Арбанаси, Караджа Арнаут, Караарнаут. Произходът на наименованието се свързва с прииждащите от западна Македония преселници, като според местната традиция и обосновка тези преселници са българи, прогонени от враждебно настроеното арнаутско население . По-вероятно е населението на селото през този период действително да е било арнаутско, което по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 се изселва към Северна Добруджа и Силистренско. В запустялото село впоследствие се настаняват балканджии – жители от Габровско , Горнооряховско , Еленско , Тревненско , Севлиевско . Втори показател за характера на населението по време на османското владичество е, че заедно със съседното Хърсово то се е ползвало със специален статут – те са били привилегировани ( вакъфски ) селища и никой не можел да премине през тях с подкован кон и ездешком. Жителите им не са били ограбвани, преследвани и измъчвани от турците. Според Константин Иречек местните жители говорели на албански, български, арумънски и са поселени тук от арнаутски спахия – управител на Хезарград , който построил там джамия . След привилегиите им била забрана да се настаняват у тях войници на квартира. През кърджалийско време повечето от тях се разселват, но най-голямата злополука наистина постига арнаутите по време на руско-турските войни .

По време на подготовката за Априлското въстание , в Голям извор има революционен комитет, основан от хайдут Сидер Грънчаров . Комитетските хора се обучавали на стрелба и си приготвяли въстанически униформи. Освобождението от османска власт настъпва няколко години по-късно – на 18 януари 1878 г.

География

Село Голям извор се намира на 17 км източно от гр. Разград и на 6,5 км северно от гара Самуил, на една продълговата равнина с 350 м надморска височина. Селото заема около 1500 дка, във вид на ивица дълга 3 км от юг на север, с лек наклон на запад. Към средната част на селото, в дола, по който тече река Во̀йна, има голям карстов извор. Именно той е причината за образуване на селище на това място от незапомнени времена. На негово име през 1934 г. селото е преименувано на Голям извор. Климатът се характеризира като континентално-степен, със студена зима и горещо лято, и сравнително малко валежи. Към 1944 г. населението е чисто българско – 1185 души, от които само 20 души (няколко семейства) цигани музиканти. В наши дни населението е значително по-малко и разнородно, както и с много висока средна възраст.

Основният поминък на населението в миналото и сега е земеделието. През 1925 г. е била построена мелница с мотор от 50 кс и електрическо осветление от Георги Германов. През 1930 г. е открита парна дъскорезница от Костадин Косев. През тези години в селото има 8 казана за варене на ракия, казани за варене на петмез (маджун), а също и маслобойна, които днес не съществуват. Селото е електрифицирано около 1952 г.

Събития

Всяка година на Свети Дух (петдесет дена след Великден) се отбелязва празникът на селото (т. нар. сбор). Тъй като това е понеделник, хората отбелязват празника предния ден – неделя. Тогава на гости идват близки, познати, роднини от цялата страна.

Навремето на сбора е свирела духова музика в центъра на селото (на хорището). Извивали са се кръшни хора до късно вечер, търговци на дребно са разпъвали сергиите си.

Личности

Костадин Върбанов , Дядо Дели Костадин – общественик, избран за председател на Учредителния конгрес на БЗНС през 1899 г. в Плевен. Пенчо Димитров – първият висшист на селото, директор на Габровската гимназия, инициатор за преименуването на селото през 1934 г. Христо Попов – български военен деец, генерал, роден на 25 юни 1859 в селото. Йовчо Кеяпенчев – четник в чета на Таньо войвода .