Голяма вода (Село)

Област: Разград

Население: 269 души[1](15 март 2024 г.)29,1 души/km²

Площ: 9,268 km²

Надморска височина: 350 m

Пощ. код: 7452

Тел. код: 08378

МПС код: РР

ЕКАТТЕ: 15669

История

Сведения за наличието на старо поселище от тракийско време ни дават откритите в района на помпената станция при извършване на изкопни работи за направа на резервоар и каптирането на водата урни с трупоизгаряне и гробни дарове от керамични съдови и дребни предмети. При иманярски изкопи в края на 80–те г. на ХХ век също са открити такива следи. В местността „Даллъ кору“ е регистрирано римско селище.

Открити са и 3 малки надгробни могили. До реката в посока към с. Кривица се намира голямата Съзлъшка селищна могила. Много е вероятно по долината да е минавал стар път, който да се е свързвал с главния път Русе – Разград – Девня – Варна. Не са известни данни за съществуване на селище в периодите на Първата и Втора български държави.

Не е открит османски документ за селото. Според чутото от стари хора селото е основано около 1860 г. от пришълец от село Ясенково, който се казвал Хасан, оттам и селището било наречено Хасан махла. Според цитирани турски източници, в книгата си Делиорман, Улусой изтъква, че сред преселниците от Анадола е имало джемат Хасанлар, които вероятно са основали селото.

От Хасан махла в Голяма вода селото е преименувано на 7.XII.1934 г. с Министерска заповед № 3775. Присъединява се през 1955 г. към община Хърсово. Някои от кметовете са Идриз Ахмедов /1981/, Реджеб Ефраим /1991 – 1995/, Лейля Махмуд /1995 – 1999 г./, Исмет Шабан /1999 – 2007 г./

В селото има джамия, която според населението е от 1879 г. Тя изгоря от пожар на 29.07.1998 г., след което с помощта на дарения от частни лица и общината бе възстановена до 2001 г. В селото не е имало църква, а била построена тухлена камбанария, която по-късно е заменена с нова. Турското училище се е помещавало в двора на джамията. Според данни от регистъра е разполагало със 160 дка земя, които след закриването на турските училища са прехвърлени на единното училище.

География

Отстои на 14 км североизточно от Самуил, разположено на 43 0 и 34 мин. с.ш. и 26 0 и 50 мин.и.д., на източната страна на река Сенковец на 334 м надморска височина. Площта на селото обхваща 481 дка, а населението ѝ наброява 409 души към 2001 г. Площта на землището е 9248,102 дка. Западно от селото минава жп линия Самуил – Силистра. Източната граница на землището на селото е резерватът Паламара. Селото е богато на подпочвена вода, поради което тук е изградена помпена станция.

Преобладаващите почви са оподзолен чернозем. В селото се пресичат пътища, водещи към Шумен, Разград и Исперих.