Кривица (Село)

Област: Разград

Население: 226 души[1](15 март 2024 г.)13,5 души/km²

Площ: 16,819 km²

Надморска височина: 365 m

Пощ. код: 7456

Тел. код: 08377

МПС код: РР

ЕКАТТЕ: 39815

История

Според едно от преданията, селото е основано през османския период от един куц /топал/ човек, откъдето идва и името ― Топал кьой. Според друга легенда, в края на Второто българско царство , цар Иван Шишман дошъл да се срещне с Демир баба , но него намерил. По дирите му го следвала потеря. Стигнал до землището на с. Кривица, но се откачила подковата на коня му и той окуцял. Царят извадил калъчката си и се заел да преследва потерята по долината на р. Снековец чак до днешното село Ножарово. Те бягали и викали: „Аман от тая калъчка“, откъдето и имената на двете села – Топал кьой и Кълъч кьой /Ножарово/.

В землището на селото има и християнско гробище /Машатлък/ от неизвестен период.

След Кримската война в северния край на селото се преселват татари от Хърсово, а в две махали южно от селото се настаняват черкези . Наблизо е имало и черкезка джамия . Още по на юг, близо до селището на Висока поляна, те основават голямо селище. По време на Освободителната война черкезите се изселват от българските земи. Предание гласи, че когато са напускали землището в посока на Висока поляна, те били дебнати от българина Коджабаджак. Когато един от черкезите се върнал да прибере скритото си имане, бил убит от българина. По-късно на същото място Коджабаджак построил воденица, част от колелото и улеят на която си личат и днес.

След Освобождението до 1955 г. с. Топал е в състава на Шуменска околия, в няколко общини – Трем, Капитан Петко, Венец и Ясенково , след което преминава към Самуилска община, Разградско. Имало е период, през който границите на околиите са минавали през махалите, като ги разделяли на западна част (до магазина) – Разградска околия и източна – към Шуменска околия.

В селото се заселват повече от 60 семейства българи от с. Хърсово , един от Демирджилер , както и от Шумен. В селото се оформят няколко махали – българска, турска, татарска и новата махала.

География

Между с. Кривица и с. Голяма Вода по поречието на Сенковец е регистрирана селищна могила . Долината на реката е удобен път, който свързва района от с. Ножарово и землището на с. Висока Поляна. Югоизточно от селото в местността „Юртлука“ се намира антично селище с тракийска надгробна могила, а срещу тях западно има още две. В чертите на селото и в близката местност „Пара кайнак“ /Извор на пари/ са откривани римски монети в голямо количество, което свидетелства за наличие на селище и в римския период.