Лудогорци (Село)

Област: Разград

Население: 786 души[1](15 март 2024 г.)47,3 души/km²

Площ: 16,608 km²

Надморска височина: 299 m

Пощ. код: 7445

Тел. код: 084733

МПС код: РР

ЕКАТТЕ: 24116

История

Старото име на Лудогорци е Дурач. То е преименувано в Лудогорци на 16 май 1981 г. Село Дурач се създава през периода на османското владичество . Най-ранният писмен документ за съществуването на селището е регистърът на овцевъдите от 1573 г. Името на селището се среща в регистъра като Драшкьой (Драчкьой). Според стари турци името на селото идва от дурака (спирката), на която са спирали за почивка керваните, пътуващи за Силистра. Пак според преданията, на това място идва един старец, който започва да вари кафе на керванджиите, наречен по-късно Дурак Деде (дядото на спирката). Първите заселници на селото са турци. След 1856 г. от Крим идват и се заселват татари . По същото време в селото се заселват и черкезки семейства. След Освобождението на България много турски семейства се изселват в Турция и техните имоти се закупуват от българи. Първите заселници – българи, които идват през 1901 г., са семействата на Димитър Халаджов и Кара Йордан от Разград.

География

Село Лудогорци и землището му са разположени в северната част на тесния Хърсовски рът, на Лудогорското плато . Селото се намира на пътната артерия Разград – Исперих – Силистра и отстои на 24 км североизточно от Разград и на 8 км южно от Исперих. Центърът му се намира на 350 м надморска височина. Релефът е почти равнинен, разнообразява се от две суходолия. Климатът е умерено-континентален . Това подсигурява прохладно лято и студена и мразовита зима. Почвите в преобладаващата си част са сиви горски , тъй ката селището е основано в пазвите на девствени гори, които впоследствие са изкоренени. По някои наклонени и ерозирани терени се срещат червени глини. Горите са представени от полезащитните пояси по двата бряга на р. Царацар , засадени с акация, дива череша, дъб, черница, смрадлика, шипки, глог, леска и други дървесни видове. В тях се срещат елени, сърни, лисици, диви котки, катерици, зайци, фазани, сойки, кълвачи, славеи, диви гълъби и др.

Събития

Всяка година се провежда земляшка среща, на която се събират местните жители, които са се изселили в други населени места. Ежегодно на 1 май се организира селищен празник. Българи и турци заедно отбелязват своите празници – Курбан Байрам, Коледа, Великден, Гергьовден, Никулден, Рамазан Байрам. Те са реалните продължители на тези традиции във времето.

Личности

Халиме Джевадилова – доцент по математика в СУ „Климент Охридски“ Стефан Генчев Филев – старши асистент в РУ „Ангел Кънчев“ Симеон Христов Пейковски – оркестрант в „Радио София“ Акиф Джевадилов – преподавател в Института по биотехнологии в гр. Разград Светла Неделчева Манева – научен работник, кандидат на математическите науки Д-р Сюзан Едхем – специалист по акушерство и гинекология Пенчо Бенев Пенчев – офицер от Втората световна война, по-късно началник поща Пройно Христов Цонев – председател на Общинския съвет за култура, секретар на читалището