Пороище (Село)

Област: Разград

Население: 439 души[1](15 март 2024 г.)18,5 души/km²

Площ: 23,773 km²

Надморска височина: 262 m

Пощ. код: 7218

Тел. код: 084

МПС код: РР

ЕКАТТЕ: 59416

История

Останките от римско време подсказват за съществуването на селище по тези земи още преди Христа.

Днешно Пороище, предходно Долно Арбанаси , е известно с името Арнауткьой . Днешното си име Пороище получава през 1934 г. в резултат от поройните води, които се стичат при валеж по наклонения терен на който е разположено селото. . Селото е засвидетелствано за първи път като отделна махала в началото на XVI век, в мерата на изоставеното село Доймушлар, което било вакъф на великия везир Ибрахим паша (1523 – 1536) .

Пороище е основано от преселници изповядващи православната вяра и пристигнали от албанските земи. По време на османската власт селото се нарича Долно Арбанаси , в противовес на търновското село Горно Арбанаси (сега Арбанаси ), също заселено от православни от албанските земи.

За пръв път като отделно село Долно Арбанаси се споменава в средата на XVI век в подробен регистър на мюлкове и вакъфи, датиран между 1544 и 1555 г. В селището тогава са регистрирани като данъкоплатци 42 домакинства и 7 неженени мъже (около 210 жители). Имената на записаните са най-често източноправославни, срещат се типичните за албанските земи по онова време имена. В дневника на йерусалимския патриарх Доситей II Нотарас са отбелязани негови посещения в селото през септември 1664 г.; през януари 1670 г.; на 4 юли 1678 г.; на 27 април 1687 г. и през март 1698 г. Там Доситей най-често се отбива на път за Йерусалим по пътя от Русе за Разград (тогава Хръзград ).

Големият икономически разцвет на Арнауткьой е през XVII – XVIII век, за което спомага и вакъфският му статут. През него минава главният път Русе – Разград – Шумен – Варна, по който се осъществява оживен превоз предимно на немски стоки. Арнауткьойци търгуват и в Разград, където имат дюкяни и са под протекцията на Дубровнишката република .

Основен поминък на населението е джелепчийството . Във ферман на султан Ахмед III от 1714 г. е отбелязано, че "населението на селото са джелепи и работата им е да колят добитък, да събират лой и топено масло." Приоритетно място в поминъка на жителите заемало и производството на коприна. Упражнявани били редица занаяти като абаджийство , чохаджийство , кожухарство, грънчарство, каменоделство и дюлгерство. .

За селото свидетелства английският духовник Едмънд Чишъл , който преминава през него на 16 април 1702 г. по време на своето пътешествие през Османската империя . Пътешественикът посочва, че местното население е от гръцко причастие, въпреки че името на селото предполага техния негръцки произход. Англичанинът Джон Джексън също минава през селището в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой ( Arnootka ) е „голям град“, разположен в долина на един час път от Разград. В него имало множество занаятчийски работилници. През цялата си история на съществуването си, Пороище се запазва с компактно православно население. В селото имало 4 църкви („Св. Димитър“, „Св. Богородица“, „Св. Никола“, „Св. Атанас“). Съществували дванадесет кланици.

По време на Руско-турската война (1806 – 1812) в района на Разград през май 1810 г. избухва въстание на българското население. Първото въстанало село е Пороище, последвано от още няколко села от Разградско, след което и самият град, в който били разбити складовете с оръжие и районът е зает от руските войски без бой. След оттеглянето на руската войска Пороище е опожарено.

В 1827 г. англичанинът Робърт Уолш преминава през Пороище ( Arnaut Kui ), оставяйки интересно описание в своята книга:

Поради факта, че селото е изцяло българско, при това с население близко до това на Разград, в Пороище е основан революционен комитет от Ангел Кънчев , съратника на Левски . Къщата, където е основан революционният комитет, е запазена и до днес като музей.

Селото дава жертви във всички войни, в които участва България след Освобождението си от османска власт. Паметник на загиналите в Балканските войни и Първата световна война има в двора на бившето основно училище „Христо Смирненски“. В чест на загиналите антифашисти има паметни плочи в къщите, където са живели, ведно с паметник на незнайния войн в центъра на селото, с мемориална чешма.

След 9 септември 1944 г. Пороище става квартал на Разград. След време отново му е върнат статутът на отделно селище.

География

Намира се на 7 км югоизточно от Разград . Разположено е върху хълмист терен, наподобяващ повече планински, отколкото равнинен.

През Пороище преминават 2 малки рекички, водещи началото си – едната западно от селото на 2 км от чешма Св. Марина и другата от южна посока от Хаджи-Ивановата чешма. Двете рекички се обединяват в края на селото, след което на 4 км в северна посока се вливат в река Бели Лом .

Главният водопровод, направен от глинени тръби, който снабдявал кастела на Абритус с питейна вода, събирал водите при село Пороище на около 7 км от Разград.

Събития

Селото провежда своя традиционен летен сбор на отбелязването на християнския празник на света Марина постарому на 30 юли.