Българско знаме

Хърсово (Село)

Област: Разград

Население: 504 души[1](15 март 2024 г.)11,6 души/km²

Площ: 43,619 km²

Надморска височина: 362 m

Пощ. код: 7451

Тел. код: 08376

МПС код: РР

ЕКАТТЕ: 77579

История

Край Хърсово са открити останки от селища от Античността и Средновековието . През късното Средновековие селища съществуват в местностите Пожара, Хеджиица и Белчов кладенец. Край Ерлийска махала са проучени останките от църква, датирана от ХVII – XVIII век.

Смята се, че през ХVI век Хърсово, което е владение на Рустем паша, е обезлюдено. За да го съживи, пашата преселва 60 семейства от Арбанаси , част от които по-късно се завръщат. Заселени са и хърцойски семейства от Хайдар, днес Кардам . Към края на ХVII век населението на селото намалява поради чумна епидемия. Към 1740 година в него се заселват балканджии , които основават нови махали - Диянска, Ванковска, Млечкова, Бочушка, Балджийска и други. Дълго време старите жители, хърцоите, и новите, балканджиите, не се сродяват и живеят отделно.

По време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г . много от български села са разрушени и обезлюдени. Много от селяните напускат родните огнища и се изселват заедно с оттеглящите се руски войски. От тези изселнически движения е засегнато и с. Хърсово, като една внушителна група хърсовчани през 1811 г. се заселват в Бесарабия , където основат свое селище, наречено с. Кирсово . По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. много местни жители се изселват в Добруджа . Някои остават в силистренските села Бабук , Айдемир Срацимир и Царев дол , а други се заселват във Влашко, в Афумац и Въръщ . Към 1840 година се завръщат едва 12 семейства от старите жители и се установяват в Ерлийска махала.

След Кримската война от 1853 – 1856 година в селото са настанени 15 татарски семейства, за които се смята, че са живеели в сговор с хърсовчани. Впоследствие татарите се изселват в Лудогорци и Кривица . В околните села са заселени черкези , които нападат и ограбват Хърсово.

География

Село Хърсово се намира на 27 км на югоизток от Разград , на 8 км от село Самуил и на 19 км югозападно от Исперих . Разположено е в източната част на Самуиловските височини . Землището на селото заема 44 500 декара гори . Наблизо извира река Царацар , а южно от селото е изграден язовир Хърсово. Самото селище заема площ от 3900 декара селски дворове, градини и улици. До 1940 г. селото е имало 2200 жители. В Хърсово функционира жп спирка по линията Самуил – Силистра . През селото преминават Републикански път III-2005 и Републикански път III-7002 .

Личности

Райчо Славков (1898 – 1953), български генерал. Александър Караиванов – бележит български селекционер по пшеницата. Върбан Килифарски – български анархист и революционер от ВМОРО. Христо Килифаревски – български биолог, книгоиздател и кооперативен деец. Венелин Узунов – български народен представител в XL народно събрание , кмет на община Разград (1991 – 2005). Иван Кършовски – български националреволюционер, учителствал в селото през периода 1864 – 1867 г.