Баниска (Село)
Област: Русе
Население: 901 души[1](15 март 2024 г.)26,5 души/km²
Площ: 33,945 km²
Надморска височина: 165 m
Пощ. код: 7167
Тел. код: 08147
МПС код: Р
ЕКАТТЕ: 02587
История
Селото с име Ба̀ниско е преименувано на Ба̀ниска без административен акт след 1892 г.
Източно от Баниска се намира голяма селищна могила от халколита . На около 3 km южно от селото, върху хълм с триъгълна форма има останки от голяма антична крепост, а на километър североизточно от селото, в местността Юртлука – от зидове на къщи (юрти). В местността „Канарата“ са открити хидротехнически съоръжения, крепостна стена, занаятчийски работилници, следи от църковен зид, основи, вероятно от мелница, и други. В местността „Балабандере“ е открита колективна находка от 134 византийски медни монети.
Баниска е старо селище, възникнало вероятно през римската епоха . Променя няколко пъти мястото си. Времето на заселването на последното му място не е окончателно установено. С името Баниска се споменава за пръв път в турски регистър от 1430 г. Населението е смесено. След Освобождението се заселват българи и от старопланински селища – от Еленско , Габровско , Троянско и Търновско . През 1918 г. жените от Баниска вдигат бунт за наказване на виновниците за националната катастрофа .
Българско училище в селото за пръв път е открито през 1874 г. За учител е назначен даскал Панайот Стоянов от село Арбанаси , Горнооряховско , който едновременно е и бакалин. В периода на Освобождението , през 1877 г. в състава на населението на селото настъпват промени. Черкези , татари и някои турски първенци заминават с отстъпващата турска войска към Разград .
Основният поминък на населението през целия капиталистически период до 9 септември 1944 г. остава земеделието. Градинарството в Баниска е гурбетчийски поминък на част от банисчани. Обработването на земята става с дървено рало и железен лемеж, затова и добивите от единица обработваема площ са ниски. За основна теглителна сила при оранта се използват волове, биволи и отчасти коне. Първата вършачка е закупена през 1914 година от Пенчо Узунганев за 200 наполеона – 4000 лева по тогавашен курс. Населението живее в едноетажни или двуетажни къщи. Около 1934 г. влиза в изпълнение планът за улична регулация на селото. Голяма част от съществуващите улици се разширяват.
На 27 април 1950 г. е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Вълко Червенков“ – с. Баниска, Русенско. Събрани са около 1200 дка земя, колкото е тогавашния минимум за образуване на ТКЗС . През периода 1955 – 1958 година стопанството постепенно се стабилизира. Изготвен е производствен план за по-нататъшното му развитие. През 1970 година започва окрупняване на ТКЗС, а същата есен се създава АПК . Бившето ТКЗС, състоящо се от селата Баниска, Помен и Могилино се обединява с Бъзовец и Чилнов с център Баниска. Според данните за документите, съхранявани в Държавен архив Русе за периода 1990 – 1995 г., от 1990 г. стопанството в Баниска съществува като Колективно земеделско стопанство (КЗС) „Заря“ – с. Баниска, Русенско (1990 – 1995) . Последните съхранявани документи на/за стопанството са от 1995 г., въз основа на което може да се предположи, че през 1995 г. то е ликвидирано.
География
Село Баниска се намира в източната част на Дунавската равнина , около 15 km на юг от общинския център град Две могили , 44 km на юг-югозапад от областния център град Русе , 30 km на запад-северозапад от град Попово и 13 km на изток от град Бяла . Разположено е в плодородната долина на течащата югоизточно и източно покрай него река Баниски Лом , която е най-важният водоизточник на селото.
Надморската височина по приблизително 3-километровото течение на реката покрай селото намалява от около 130 m до около 124 – 125 m, т.е. наклонът е около 0,2%. Земите откъм десния бряг са ниски и заливни, поради което след голямото наводнение от 1924 г. 20 – 30 семейства напускат дворовете си и там, и в ниските места покрай левия бряг на реката и се преселват на по-високи места. Надморската височина нараства на запад от реката – до около 160 m в северозападния край на селото и до около 180 – 190 m – в югозападния му край. При сградата на кметството тя е около 130 m.
Общински път свързва Баниска на запад през град Борово с първокласния Републикански път I-5 (съвпадащ с Европейски път Е85 ) и на север по него – с Русе, и на югоизток през селата Могилино , Цар Асен и Водица – с второкласния Републикански път II-51 . Селото е свързано чрез общински пътища и с всички околни села пряко, с изключение на пътя до Копривец , който е без настилка ( черен път ).
Населението на село Баниска, наброявало 2345 души към 1946 г., намалява до 915 към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1105 лица, за 528 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 144 – към „ турска “, за 371 – към ромска , за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.
Събития
Всяка година има събор в последната събота и неделя на месец октомври.