Каран Върбовка (Село)

Област: Русе

Население: 314 души[1](15 март 2024 г.)9,45 души/km²

Площ: 33,244 km²

Надморска височина: 164 m

Пощ. код: 7163

Тел. код: 081461

МПС код: Р

ЕКАТТЕ: 36364

История

Селото се споменава в турски документи от средата на XV век , а с името Вирбуфка – от 1734 г. В землището на Каран Върбовка са намерени тракийска керамика, тежести за стан , бойни топки, хромели , колективна находка от медни и бронзови монети от времето на римския император Константин I Велики (306 – 337). В местността „Аязмото" , на западния склон, има останки от тракийско, антично и средновековно селище. На източния склон има праисторическа мо­гила (непроучена към 1986 г.). Върху нея по време на Втората българска държава (1186 – 1396) е построен манастир, разрушен при турското на­шествие. В началото на XIX век недалеч от него е построена църква; около 300 m северно от нея е разкрито хайдушко скривалище (единственото, открито до 1982 г.).

Според местна легенда, източно от манастира е заровена каляската на цар Иван Шишман .

Относно село Каран Върбовка, Беленско , в Държавния архив – Русе се съхраняват документи (от посочени периоди) на/за:

Църковно настоятелство – с. Каран Върбовка, Беленско от периода 1896 – 1948 г.; Частно турско първоначално училище от периода 1913 – 1947 г.; Народно първоначално училище (1878 – 1921) и основаното през 1890 г. Народно основно училище (НОУ) „Хр. Ботев“ (1921 – 1944) ; за НОУ „Хр. Ботев“ се съхраняват в масив „С“ на архива, фонд 943, документи от периода 1927 – 2000 г.; по неофициални косвени данни, НОУ „Хр. Ботев“ не действа след 2000 г. Допълнително практическо земеделско училище от периода 1934 – 1944 г.; Турско народно начално училище „Георги Димитров“ от периода 1944 – 1970 г.;

През 1908 г. е основано читалище „Развитие“.

През 1947 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Комбайн“ – село Каран Върбовка, Русенско . След 1958 г. то търпи промени в организацията и наименованието до последното – Кооперативно стопанство (КС) „Черни Лом“ през периода 1991 – 1994 г.

Преди 1989 до манастира „ Света Марина “ е функционирал летен учебен лагер по начално военно обучение , където са се обучавали учениците от Русе.

География

Село Каран Върбовка се намира в източната част на Дунавската равнина , около 2 km на юг от река Черни Лом , в малка приточна долина. Релефът е хълмист, климатът е умереноконтинентален , почвите са главно сиви горски и черноземни , околните гори са предимно борови .

Каран Върбовка отстои на около 39 km на юг от областния град Русе , 21 km на изток-североизток от град Бяла , 25 km на северозапад от град Попово и 14 km на югоизток от общинския център град Две могили . През селото минава общински път, който идва от север като отклонение от третокласния Републикански път III-5001 , водещ на запад от разклона към село Острица и на изток – към село Кацелово . На юг от Каран Върбовка общинският път се изкачва към Каранвърбовския манастир „Света Марина“ , като на около километър от селото минава край североизточния бряг на малък местен язовир (микроязовир) с площ към 4 ha.

Надморската височина на пътя при влизането в селото от север е около 140 m, а при крайпътната чешма в южния край на селото – около 190 m. В центъра при сградата на кметството надморската височина е около 164 m и нараства на запад до около 190 m, а на изток – до 210 – 220 m.

Населението на село Каран Върбовка , наброявало 1959 души към 1934 г. и 1995 – към 1946 г., намалява бързо до 1537 към 1956 г. и по-равномерно – до 311 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 392 лица, за 167 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 191 – към „ турска “, а за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.

Поминъкът на селото към 1982 г. се основава на зърнопроизводство ( царевица , пшеница , ечемик ), лозарство , зеленчукопроизводство , на по-слабо развитото овощарство , на животновъдство (овце, говеда, свине, птици). Има цех за производство на тапицерии за детски колички, цех „База нови машини" към завод „Петър Караминчев" в Русе.

Събития

Всяка година последната събота и неделя на месец юли в селото се провежда събор в местността „Аязмото“.

Съборът на селото е на църковния празник "Въведение Богородично " който след приемането от Българската православна църква на Новоюлианския календар на 20 декември 1968 година се пада на 21 ноември. До 1969 година съборът на селото се правеше на 4 декември по стария календар. Някои по-възрастни хора продължават по стария календар да празнуват съборът на селото.