Българско знаме

Копривец (Село)

Област: Русе

Население: 688 души[1](15 март 2024 г.)16,4 души/km²

Площ: 41,907 km²

Надморска височина: 164 m

Пощ. код: 7120

Тел. код: 08125

МПС код: Р

ЕКАТТЕ: 38529

История

Най-старите следи от поселищен живот в района на Копривец са открити в м. Новото гробище, където е разкрито селище от най-ранните етапи от неолитизацията на Балканите (6200—6000 г. пр. Хр.). Именно това е и селището дало името на специфичната раннонеолитна култура Копривец, разпространена в централна Северна България.

Следи от поселищен живот в района на Копривец са открити в и местността Южека, където е разкрита селищна могила . Тя се датира към късния неолит (5300 – 4100 г. пр. н. е, култура Хотница I ), енеолита (култура Коджадермен—Гумелница—Караново VI) и от ранната бронзова епоха . Край местността Новите гробища също е открито селище от късния неолит (култура Хотница). Край селото е намирана тракийска керамика, както и тракийско селище и надгробни могили от V – III в. пр.н.е.

В местността Змей кале се намират останки от ранновизантийска крепост, изградена по времето на император Юстиниан I . Останките на крепостта са пострадали значително от иманярски набези.

Раойнът на селото е бил обитаван и по време на Първото и Второто българско царство .

На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.

География

Копривец се намира в Северна България, в Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на Дунавската равнина .

Селото е разположено в подножието на Поповско-Самуиловските височини (220– 296 м надморско ниво), на 16 км от град Бяла и на 34 км от град Попово на пътя София - Варна . Надморската височина на Копривец e 119 м.