Кривня (Село)

Област: Русе

Население: 492 души[1](15 март 2024 г.)14 души/km²

Площ: 35,265 km²

Надморска височина: 150 m

Пощ. код: 7037

Тел. код: 08185

МПС код: Р

ЕКАТТЕ: 39832

История

Животът в село Кривня никога не е спирал през вековете. За това свидетелстват множеството запазени останки от древни селища и откритите керамични съдове и други археологически находки.

В околностите на селото се намира крепостта „Синград“, запазени са част от основите на крепостните стени, открити са керамични съдове от римско и византийско време, има и следи от антично селище със светилище на Херос . От времето на българското средновековие датират скалните църкви и манастири в местностите „Чекърца“ и „Чеснова канара“. Сред костните останки от IX – X в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени най-малко 7 вида птици, обект на лова и птицевъдството – изчезналият вече див колхидски фазан ( Phasianus colchicus colchicus ), зеленоглава патица ( Anas platyrhynchos ), голяма белочела гъска ( Anser albifrons ), розов пеликан ( Pelecanus onocrotalus ) и ням лебед ( Cygnus olor ). Птицевъдството по това време включвало отглеждането на домашните кокошка, патица и гъска.

В църквата към скалния манастир в местността „Шанлък канара“ при град Сеново има надпис: „Пише поп Пея от Кривину“. В килиите на някогашната манастирска обител в Чакърската канара в околностите на село Кривня има надпис: „Писа поп Пея“. Специалистите установяват, че двата надписа са писани от една ръка. Датирани са от втората половина на XIV век.

Кривина е старото име на с. Кривня наречено така заради кривините, които прави Бели Лом. Днес това име има друго русенско село. В документи от 16 и 17 век селото се среща с имената Киривина и Кирвине .

През 1876 г. Таню войвода преминава през тези земи с четата си. По тези места в края на 19 век е преминал и чешкият археолог и изследовател Карел Шкорпил ( 1859 – 1944 ) – един от основоположниците на българската археологическа наука. Той е направил подробно описание на старините разположени по Поломието включително и тези намиращи се в околностите на село Кривня.

География

Село Кривня е живописно разположено в долината на река Бели лом , в западната част на Лудогорието което се намира в Дунавската хълмиста равнина. Селото е опасано от каньоновидни скални образувания, между които криволичи реката. Тя разделя селото на две части. В миналото е правила голям завой, образувайки нещо като полуостров. През 1959 г. е направена изкуствена корекция на речното корито, като с помощта на взривове един от скалните масиви е „прорязан“. Днес това място е известно като „Просеката“.

Скални образувания около Кривня и местността „Просяката“

Надморската височина на района варира между 100 и 200 метра. Релефът, с изключение на скалистите образования около реката, е благоприятен за земеделие. Климатът е умерено-континентален с горещо лято и студена зима.

Селото се намира на 3 км от жп линията Русе-Варна, с жп спирка и прелез по нея, между градовете Ветово и Сеново, област Русе.

Събития

В близкото минало на 1 и 2 май всяка година редовно се е провеждал сбор. Той се е разполагал на центъра на селото. Имало е много сергии, стрелбища, люлки, а вечер се е извивало кръшно хоро. Много хора от съседните села са идвали в Кривня по време на сбора. Сега това приятно събитие вече не се провежда, но споменът от него е останал в душите на хората които са били там.

Личности

Минчо Тодоров – национален състезател по спортна гимнастика, двукратен участник в олимпийски игри, заслужил майстор на спорта; ръководител на катедра във ВИФ, заслужил деятел на физкултурата

Друго

Интересни за посещение са местностите Караджовица, Юрта, Каванлък, Алибалийца (Кайнака). В местността Алибалийца има малка хижа (към 1989 г.), до която се стига по черен път. Хижата е разположена в началото на гъста широколистна гора, която е част от резервата „Бели Лом“.

Недалеч е местността Ново село, където в землянки са намерили спасение жителите на село Торлак (Цар Калоян) от преследващите ги османлии. До хижата има и извор, от който извира леденостудена вода.

От хижата има маркировка към град Цар Калоян (към 1989 г.).

В центъра на селото се извисява стар войнишки паметник издигнат в памет на жителите на селото загинали през балканските войни и Първата световна война.

Наоколо са разположени публичните сгради. Сред тях са кметството, православната църква и читалището. В едно от помещенията на читалището е поместена музейна сбирка (към 1989 г.).

Могат да се видят много съдове, сечива и други предмети от бита, монети от тракийско, римско, византийско и българско време, надгробни надписи, оръжия, върхове на стрели, копия, боздугани, брадви и др. датиращи от най-дълбока древност до началото на 20 век.

Отсреща над селото разположена на високата хълмиста част се намира телевизионна ретранслаторна кула.