Могилино (Село)
Област: Русе
Население: 151 души[1](15 март 2024 г.)5,34 души/km²
Площ: 28,291 km²
Надморска височина: 375 m
Пощ. код: 7165
Тел. код: 081463
МПС код: Р
ЕКАТТЕ: 30380
История
Старото име на селото е Хюджекии . Преди Освобождението то е заселено основно с турско население. Някъде в началото на XIX век от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар Колю със семейството си. Домът му се намира на края на селото и затова турците дават нему и на семейството му прозвището „кенарята“. То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино.
В селото за кратък период от време пребивава Захари Стоянов . Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище. През селището преминава и Червеноводската чета . При селската чешма за кратко е разположен щаба на руския княз през 1877 г.
През 1934 г. селото е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. носи името Захари Стояново . Заради факта, че няколко села носят това име, след 1989 г. селището отново си възвръща названието Могилино.
География
Могилино е населеното място с най-голяма надморска височина в област Русе .
Благоприятната среда създава територия, богата на дивеч . Само на 4 километра източно се намира ДЛС Черни Лом , където контролирано се поддържа биологично разнообразие от благороден елен , елен лопатар , сръндак , глиган , муфлон , фазан , яребица , див заек , , пъдпъдък , гривяк , гургулица , зеленоглава патица , горски бекас , лисица и дива свиня . Възхитително ловно стопанство, което предлага лов, фотолов или просто приключенски туризъм.
На северозапад се намира град Две могили . Съседните села са: Цар Асен (на изток), Баниска (на запад) и Помен (на север). Районът е известен със скалите и каньоните с впечатляващи гледки. Климатът е с много горещо лято и сравнително студена зима.
Личности
В Могилино е живял опълченецът Байчо Душков Петков , който преди Руско-турската война е четник в четата на Филип Тотю (все още не е напълно ясно за коя чета става дума). Седем години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но след Освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка .
За един от зетьовете на Байчо Душков – Дачо Цанев – е известно, че е участвал в боевете при Лозенград.
От Могилино е Ангел Димитров , който е последният първи заместник-председател на Държавния съвет през 1989 г. – 1990 г. до закриване на институцията на 3 април 1990 г. от IX народно събрание на НРБ.