Новград (Село)

Област: Русе

Население: 796 души[1](15 март 2024 г.)28,5 души/km²

Площ: 27,955 km²

Надморска височина: 41 m

Пощ. код: 7133

Тел. код: 08124

МПС код: Р

ЕКАТТЕ: 51977

История

Районът на село Новград с благоприятния си климат, плодородна почва и близостта на реките Янтра и Дунав привлича заселници от най-дълбока древност. Най-старите познати материали са от Каменно-медната епоха (5 – 4 хил. години пр. Хр.). През Бронзовата (2750 – 1200 г. пр. Хр.) и Желязната (12 – 1 в. пр Хр.) епохи районът е заселен от траките . Тяхното присъствие е засвидетелствано от множество тракийски надгробни могили, глинени съдове, железни сечива и инструменти. През 1937 г,, при изграждане на дигата на река Студена, при мелницата са открити 10 броя бронзови брадвички, които се намират в Националния археологически музей в София.

Село Новград е основано след 1388 г. от оцелелите местни българи след разрушаването от османците на съществувалата в близост крепост Неокастро (Новакесри). Крепостта е построена от византийците по време на византийското владичество , а по-късно с възобновяването на българската държава е преименувана на Новград . Крепостта се е намирала на 4 km североизточно от днешното село на върха Калебаир, на левия бряг на река Янтра . Издигната е била на високо и непристъпно място над реката и единствената ѝ достъпна страна е била откъм изток, където е имало изградена крепостна стена и ров. Новградската крепост е превзета от турците през 1388 г. при похода на 30-хилядната армия на Али паша Чандарлъ северно от Стара планина . Вбесени от оказаната съпротива от защитниците на крепостта, османците избили по-голямата част от населението и практически сринали крепостта до основи. Малцината спасили се българи изграждат край развалините ѝ новото селище, носещо името на унищожената крепост – Новград.

География

Отстои на около 64 км западно от гр. Русе , на 21 км източно от гр. Свищов , на 70 км северно от гр. Велико Търново , на 27 км северозападно от гр. Бяла и на 13 км в същата посока от с. Ценово .

Територията на Новград е в източната Дунавска хълмиста равнина , която тук се характеризира с разнообразен релеф.
През зимата се наблюдават много ниски температури, а през лятото - много високи. Валежите в района са разпределени неравномерно през годината.

Събития

Съборът на селото е в първата неделя на ноември.

Личности

Николай Тонев (1919 – ?), български политик от БКП

Началото на Българското опълчение е поставено в края на 1876 година в град Кишинев . В него участват български доброволци – емигранти. До началото на войната се създават шест дружини под командването на генерал Николай Столетов . След преминаването на р. Дунав се пристъпва към сформирането на още шест дружини. За да ускори набирането на доброволци, българският офицер в Опълчението Райчо Николов предприема обиколка в освободените села около град Свищов. От този край се записват 354 младежи, които преминават подготовка и стават неразделна част от тази българска доброволческа войска.

Панайот Радков (Рашков) (20.07.1841 г., Велико Търново – 1903 г., с. Калтинец ). През май 1876 г. постъпва в четата на Панайот Хитов и взема участие в Сръбско-турската война . На 18.05.1877 г. е записан в 4-та дружина, 2-ра рота. Напуска Опълчението на 13 май 1878 г. След Освобождението живее в град Свищов и село Новград. По занятие е бакалин. Петко Василев (1850 г., гр. Свищов – ?). Постъпва в Опълчението на 10 юли 1877 г. в 11-та дружина. Уволнен на 27 юли 1878 г. След това живее в село Новград и се занимава със земеделие. Димитър (Митьо) Илиев Павлов (?, с. Новград – 9 декември 1905 г. пак там). Според дружинното му свидетелство служи в 5-та дружина, 4-та рота от 4 август 1877 до 21 юни 1878 г. Награден със сребърен медал. След войната живее в родното си село. Занимава се със земеделие. Лазар Николов (Николаев) (ок. 1860 г., град Разград – ?). На 8 юли 1877 г. постъпва в Българското Опълчение. Последователно служи в 12-та, 10-та и 5-а дружина. Награден със сребърен медал. След Освобождението живее в село Новград и се занимава със земеделие.