Пейчиново (Село)

Област: Русе

Население: 191 души[1](15 март 2024 г.)8,62 души/km²

Площ: 22,178 km²

Надморска височина: 83 m

Пощ. код: 7127

Тел. код: 08123

МПС код: Р

ЕКАТТЕ: 55720

История

По време на османското владичество населението на селото е мюсюлманско. Първите български християнски семейства се заселват тук след Кримската война, а останалите – след Руско-турската война от 1877 – 1878 г., когато старите жители с турско самосъзнание се изселват. Преселниците са главно от Търновския, Габровския и Севлиевския Балкан, което е отразено и в някои фамилни имена от селото. Езикът, битът, обичаите, стопанската терминология и т.н. в Пейчиново са типично балканджийски и се отличават силно от онези на т.нар. хърцои в селата на север. Близките роднинства на пейчиновци в миналото са били преди всичко със съседното, също балканджийско с. Страхилово. През първата половина на XX в. много жители от Пейчиново отиват на гурбет, преди всичко като градинари, в Австро-Унгария (в дн. Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Хърватия), както и в Австралия, предимно в гр. Аделаида. Други работят в мините в Перник, а в по-ново време се установяват в Бяла, Русе, Горна Оряховица, В. Търново, София и др.

Името на селото до 1934 година е Бурумлий , след което е прекръстено на Пейчиново. В селото има оземлен и заселен войник участник в победната Сръбско-българска война след съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. При избухването на Балканската война в 1912 година, един човек от Бурумлий е доброволец в Македоно-одринското опълчение . Това е Лазар Недев Иванов, убит на 10 октомври 1912 година при село Ереклер, околия Лозенградска и там е погребан. Бил е на 25 години и е оставил семейство и малко дете, за да се запише доброволец. Няма паметник или възпоменателна плоча на негово име в село Пейчиново. Има и участник от селото в Първата световна война като артилерист, ранен от шрапнел при пробива на македонския фронт в 1918 г. На 6 октомври 1944 г. след смяната на властта е убит местният свещеник Иван Калинов Владов.

До 1960 г. миграцията в Пейчиново е незначителна, но предпоставките за разрастването ѝ са налице и се дължат на лошото и недалновидно управление на селото. Хората се разделят на класов принцип, дават се лоши характеристики на почти всички младежи, решили да учат в професионални училища и университети. Така селото постепенно се лишава от най-големият си капитал – високообразованата интелигенция. До към 1960 г. на „движение“ пред черквата излизат стотици младежи, почти всяка седмица се правят забави, театрални представления и концерти, по време на сватби и празници на площада се извиваха големи хорà. В по късните години обаче липсата на подходяща работа обезлюдява селото. Сериозен опит за преодоляване на миграцията е направен от кмета Василка Панайотова: асфалтират се улиците, създава се парка и е построен машиностроителен цех за зъбни колела. Цехът е открит през 1986 г. от кмета Панайотова и инж. Иван Иванов, тогава директор на Институт по зъбни колела в Русе, роден в Пейчиново. Ръководството на цеха и висшестоящата му организация в Русе са хора от Пейчиново. В цеха работят към 25 работници, които получават високи заплати и добри социални придобивки, като безплатна почивка на море на целите им семейства, пари за безплатна закуска на децата им и др. От Министерския съвет се утвърждава терен и се изготвя проект за строителство на малък завод за зъбни колела източно от стадиона, където започват изкопни работи. Строежът обаче е спрян по решение на ГК на БКП в Бяла, защото щяло да се попречи на селскостопанската работа в селото и се отнемали работници на завод „Модул“ в Бяла. Работещият цех се приватизира от чуждестранен инвеститор, който уволнява работниците, изнася и разпродава в съседна държава новите металообработващи машини на цеха. Така е ликвидиран единственият шанс за индустриално производство и съхраняване на селото. Много специалисти и работници от Пейчиново изгубват възможността за реализация в родното си място. След 1989 г. селото бързо обезлюдява.

География

Селото е разположено приблизително на 14 km от общинския център град Бяла и 60 km от областния център Русе . То е на 50 km от Свищов и е било в пределите на Свищовски окръг до 1934 г., когато със закриването на окръзите преминава към Русенска област, околия Бяла.

Личности

С произход от Пейчиново са: 1 професор, 1 доцент, 4 души с докторска научна степен.

Иван Катранов (1854 – 1936) – български опълченец Лазар Недев Иванов, македоноодрински опълченец. Участник в Балканската война 1912 година. Убит на 10 октомври 1912 година при село Ереклер, околия Лозенградска и там е погребан. Пламен Павлов – български историк, професор и телевизионен водещ