Пиргово (Село)

Област: Русе

Население: 1364 души[1](15 март 2024 г.)25,1 души/km²

Площ: 54,413 km²

Надморска височина: 68 m

Пощ. код: 7090

Тел. код: 08114

МПС код: Р

ЕКАТТЕ: 56397

История

През XV век селището се премества по-навътре, на около два километра от брега на реката.

Първо писмено сведение за селището има от 1462 година.

В османски регистър от 1479 – 1480 година с името Деспот Пиргос е отбелязано селище с 27 къщи.

От османски регистър от 1565 година за соколари и ястребари като категория зависимо население от Русенско в Пиргово са упоменати Димитър и синовете му Куцар, Бело, Койо, внуци Белчо, Пенчо, Добраха, Добре, Драган и Зарко.

В един кадийски регистър от 1657 година се споменават турските чифлици с имената на селата Пиргос и Батин.

Най-старите църковни кондики в Русенско са открити в църквата „Свето Богоявление“. Едната е от периода 1862 – 1868 година, като в нея са отбелязани 221 кръщенета и 53 венчавки. В другия регистър от 1878 – 1879 година са описани 271 кръщенета и 66 венчавки.

Училището, чиито правоприемник е основното училище „Христо Ботев“ е основано през 1873 година. През 1956 г. започва строеж на нова училищна сграда, тъй като старата е пострадала от земетресение през 1941 г. Средства за строежа са получени от самооблагане на кооператорите, от културния и социален фонд и от Околийския народен съвет. В новата сграда са обзаведени специализирани кабинети, физкултурна зала, игрища за волейбол, баскетбол, футбол и други. Училището е удостоено с орден “Кирил и Методий“ – I степен. От 2009 година училището в селото не провежда учебни занятия. Децата пътуват до град Русе.

Руският редут Табията се намира в едноименната местност, на 5.11 km южно по права линия от центъра на село Пиргово. Построен е по времето на Руско- турската освободителна война (1877-1878 г). Той е представлявал землено укрепление насочено с фронт на североизток.

На 12 декември 1877 г. многобройни османски сили излизат от Русчушката крепост. Руските части, усилени след първия бой, са известени за началото на османското настъпление с оръдейни изстрели от бреговата артилерия при Парапан. Около 8.30 часа османската конница достига линията с. Пиргово – Гюр чешме. Следват я гъсти пехотни колони и артилерия. Отбити са 2 атаки при с. Мечка и с контраатаки противникът е отблъснат до височините при с. Пиргово. Действията са подкрепени от руската броненосната лодка „Никопол“, установена на котва при о-в Мечка. Десният руски фланг провежда успешно настъпление при Гюр чешме. Противникът е принуден да се изтегли от цялата линия към направлението Русе – Кадъкьой. Сюлейман паша научава за пленяването на Западната армия на Осман паша при Плевен след преустановяването на боя. Битката при селата Мечка и Тръстеник приключва действията на Източния фронт през 1877 г. Източния руски отряд решително задържа най-мощната османска групировка- Източнодунавската армия. В днешно време редут Табията е унищожен от селскостопанска дейност. Руски загуби: 711 убити и ранени. Османски загуби: около 3000 убити и ранени. Вследствие на ожесточената битка са опожарени над сто къщи, както и църквата. Останали са само две дървета след 1877 г. – круша и бряст , като крушовото дърво и до днес е живо, с диаметър над три метра.

Свидетелство за почитта към жертвите от войната 1877 – 1878 година, е и големият каменен монумент, който се намира по пътя между село Мечка и местността Стълпище, на запад от Пиргово край Дунава. Паметникът е построен по типов проект на седемте еднакви паметника: „Орлово гнездо“, Свищов, Плевен, Стара Загора, Шейново, Мечка, Черковна през 1900 г. Освещаването му е станало през 1907 г.

Жители на селото се включват и в Балканските войни и в Първата световна война. За участието си в Първата световна война с различни степени на военния орден „За храброст“ са наградени 20 редници, ефрейтори и младши подофицери за действията им при боевете по време на Чеганската операция . За участието си във войната със същия орден са наградени още 12 редници, ефрейтори и младши подофицери, а с награда за участие в боевете при Завоя на река Черна е старши подофицер. По полетата на Балканските войни своят живот са дали 36 жители на селото. Техните гробове са край Лозенград , Шоин рид, връх Букова глава , Добро поле , край Бунархисар , Чаталджа , Гевгелия, Крива паланка и други места на военните действия. По време на Първата световна война са убити други 30 жители. Лобните им места са в Щипско, Кавадарско, Битолско, връх Каймакчалан , Търнава, Долно Чичево, Сяр, Велес и други. Трима са загиналите при боевете във Втората световна война.

През април 1922 година по молба на Ст. Плачкинов се поставя в църковния двор паметник на убития в Америка му син подофицер Ангел Плачкинов, войник в американската армия. Освен него, в двора, до камбанарията са поставени паметници м памет на погребаните руски войни от 45-и Азовски полк, загинали в боя на 7 ноември 1877 година, в памет на поручик Константин Степанович Йорайковски (+7.11.1877), в памет на Димитър Д. Ръждов и Атанас Хр. Мангов, загинали през Втората световна война (1944 г.), както и паметник на първия свещеник в енорията – Марин Георгиев (починал 1889 г.).

Кредитна кооперация „Орало“ е основана на 20 март 1902 г. При учредяването й в нея са записани 92 члена. От създаването си до 1949 г. кооперацията съществува като Кредитна кооперация „Орало“. Управлението се осъществява от Управителен съвет, Контролен съвет и Общо събрание, като дейността е съобразена със заложеното в дружествения Устав. Кооперацията разполага с мандра, а към 1938 г. в нея влизат 233 член-кооператори. От 1949 г. се преименува на Всестранна кооперация „Орало“. От 1952 до 1958 г. се нарича Селска потребителна кооперация „Орало“ – с. Пиргово. През 1962 г. се обединява с Потребителната кооперация в с. Мечка и започва да се нарича Потребителна кооперация „Осми конгрес“ – с. Пиргово. Наред с търговската си дейност кооперацията изкупува селскостопански произведения и отпуска кредити на членовете си, занимава се с производство на хляб и изваряване на ракия.

Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ е основано през 1922 г. от адвоката Иван Николов, учителя Йордан Атанасов и Димо Варамезов. През 1966 г. за председател е избран Ангел Д. Бобоков. По-нататък такива стават Ст. Иванов, Асен Върбанов, Параскев Иванов, Ганчо Колев, Николай Рекинов, Илия Кьосев и Атанас Ив. Янакиев.

През 1927 година е основано Каменопроизводително професионално сдружение „Света Варвара“, чиито устав е утвърден от Русенската търговско-индустриална камара на 2 февруари 1928 година. Негови членове са всички притежатели – господари на кариери, които упражняват каменопроизводство и са навършили 25 години. Председател е Атанас Кьосев, секретар Георги Малчев, касиер Иван Чубуров, подпредседател Димо Колев и съветник Димитър Тодоров.

При изборите за Велико Народно събрание през 1946 година, при нападение над изборното бюро в селото от 20 опозиционери и даденият отпор от милицията, е била предизвикана намеса на трима войници от граничната застава, при която е застрелян един от опозиционерите.

На 26 февруари 1947 г. във връзка със започналия процес на принудителна колективизация и национализация в страната, се основава ТКЗС „Дунав“ в с. Пиргово, Русенско. През 1958 г. стопанството се обединява със стопанствата на селата Тръстеник и Мечка . По-късно, на общо събрание на кооператорите, през 1959 г. се взема решение с. Пиргово и с. Мечка да се отделят от с. Тръстеник в едно ТКЗС с център с. Пиргово. През 1971 г. обединеното стопанство преминава към АПК „Ленин“ – с. Иваново . На 15 януари 1988 г. с решение на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Русе е образувана Комплексна бригада за селскостопанско производство на територията на кметствата с. Пиргово и Мечка , която съществува до 30 ноември 1991 г. С решение на Окръжен съд – Русе и заповед на Областен управител – Русе се назначава Ликвидационен съвет, който приключва работа през 1993 г.

Северозападно от селото, през пролетта на 1949 г., е създаден концлагер за политически затворници – около 300 на брой, докарани от различни затвори, които работят в каменна кариера, наричана иронично „Диамантената мина“ и са вадели варовикови блокове от пещерите край самия бряг на река Дунав. В лагера през различни периоди са били въдворени Стоян Парашкевов, Милан Дренчев , Стефан Стамов, Коста Белобрадов

През 1959 година е основано с постановление на Министерския съвет Практическо селскостопанско училище – с. Пиргово, Русенско. От 1959 до 1963 г. ползва сградата на основното училище. От 1963 г. преминава на подчинение на Министерство на земеделието. Първоначално курсистите са разпределени в две паралелки момичета и две – момчета, а от 1963 г. – са шест паралелки. От 1959 до 1970 г. в училището се дипломират 600 курсисти – лозари. От 1967 г. се откриват и курсове за обучение на трактористи. По решение на Министерство на земеделието и хранителната промишленост от 1 юли 1970 г. училището е закрито. Директор е бил Стефан Генев Станев.

През 1959 година е открит киносалон, който функционира до средата на 90-те години.

През 1959 година в землището на Пиргово и Мечка има 4733 дка лозя, повече от половината са от сорта Болгар . Средният добив за 1960 година от десертно грозде е 1417 кг от декар, 1961 – 1387 кг от декар, 1962 – 2158 кг от декар, 1963 – 1555 кг от декар, 1964 – 1349 кг от декар, 1965 – 2060 кг от декар. 80 процента от добиваното десертно грозде се изнася от страната. През следващите години площите са утроени, като са засадени лозови масиви с Шасла доре , Перл дьо Ксаба , Гъмза , Димят , Фурминт , Тамянка .

През 1963 година е открита новата напоителна система, която захранва землището на село Мечка и село Пиргово с вода от река Дунав за напояване.

През 1969 г. черните улици в селото са били 182 481 кв. м. От тях са били шосирани 28 648 кв. м. и асфалтирани 54 471 кв. м. През 1972 г. асфалтираните улици възлизат на 75 427 кв. м. Същата година са построени ново училище; административна сграда на ТКЗС; общоселска баня; физкултурна зала; стратификалня (модерно съоръжение за облагородяване на лозов посадъчен материал); комбинирана сграда за Общински народен съвет, поща и аптека; сграда на Винпром.

През 1980 година е изградена новата сграда на универсалния магазин в центъра на селото, в която в момента се помещава супермаркет.

География

Релефът е разнообразен. Средната надморска височина е 82 m, като започва от 16,4 m на брега на р. Дунав , северно от с. Пиргово. За района в основата на Дунавския бряг и по долината на р. Русенски Лом се разкриват долнокредните варовици , мергели и пясъчници . Над тях често в разрезите присъстват глини , глинести варовици и пясъци от неогенските отложения на Сърповската свита (spN1p) (понт) и Айдемирската свита (aN2d) (дак), които се припокриват от широко разпространения в района льосов комплекс на кватернера . Брегът е относително стабилен към проявите на страничната ерозия, предизвиквана от р. Дунав, там където са здравите кредни седименти. Развитие на вертикални льосови откоси с височина до 15 m съществува край Дунавския бряг западно от Русе при Пиргово, Мечка и Стълпище. Съставът на подземните веди в малм-валанжския водоносен хоризонт, по цялата площ на разпространението му в пределите на поречието, са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви от II тип. Общата им минерализация е между 480 и 940 mg/dm 3 , а твърдостта около 7,5 - 7,9 meqv/ dm 3 (21,0-22,1 °Н) . Водите са чисти и са надеждно защитени от замърсители. През 1966 година са разкрити останки от мастодонт , като според описанието кариерата се намира в южния края на селото, вляво от шосето за село Мечка. Най-долният пласт от разкритата кариера е глина , примесена със ситен пясък. Глината е оцветена в светло жълтокафяво. Пластът продължава надолу. Над глинестия пласт е утаен чакъл , силно примесен с пясък – 0,5 метра. В него са намерени две бедрени кости – лява и дясна, десет гръбначни прешлена, част от тазова кост и част от бивни от Mastodon arvernensis от един и същи индивид. Над пясъчния пласт е разположен льос , който в долната си част е карбонизиран . Дебелината му е 2 метра. На повърхността е почвеният слой – 0,5 метра. В льосов слой до дунавския бряг край селото е открита раменна кост от мамут.

Локализираните и паспортизирани свлачища на територията на селото са общо 12.

Събития

14 февруари – Трифон Зарезан Съборът на селото се провежда в първата събота от месец ноември .

Личности

Роден Петко Попов (1854 – 1924) – инженер, живял в София, дарител с фонд „Инж. Петко и Дарина Попови“, от лихвите на който Министерството на народната просвета дава всяка година подкрепя еднократно български инженер, който да специализира индустриално или машинно инженерство в чужбина. Фондът е закрит през 1948 г. с вливането на фонд „Завещатели и дарители“ при МНП в държавния бюджет. Роден Здравчо Стоянов Гецов (Здравко Георгиев) (7.10.1895 г.). Пристига в Америка на 16-годишна възраст, постъпва на работа в заводите „Форд“, като израства до поста на търговски представител на Ford Motor Company. Роден Горазд Йорданов Чолаков (4.08.1921 г.), син на Йордан Чолаков – главен учител в пирговското училище. Юрист, краевед и радетел на туристическото движение във Велико Търново. През 2003 г. е удостоен с почетна награда „Велико Търново“. Починал на 30.08.2015 г. във В. Търново. Роден Иван Николов Станев (9.07.1968 г.) Състезател по гребане, участник в олимпиадата в Сеул през 1988 г. Роден Ангел Бобоков – секретар на ОК на БКП в Русе през 60-те и 70-те години. Роден Димитър Барбуков – основател и спонсор на театър „Барбуков“ Роден проф. полк. Георги Христов (1938 г.) – началник на ЦСКА, преподавател в Спортната академия-София. Родени Атанас и Пламен Бобокови – собственици на Приста Ойл. Тодор Трифонов Чубуров – роден в 1958 г. създава първата частна чорапена фабрика в България през 1992 г. Любен Василев Димитров – преподавател по история, дългогодишен директор на местното училище „Христо Ботев“.

Друго

В Пиргово зимният обреден календар започва с поредица от обичаи от Игнажден и продължава до Ивановден , като преди кулминацията на 7 януари, на Рождество Христово се извършва и коледуване В етнографията на селото е и детския народен обичай „Дойли“, извършван на Вход Господен в Йерусалим

В интернет-страницата на Българското национално радио е публикуван звуков файл , в който първата от коледарските песни е на мъжката група от Пиргово. Документален филм на РТВЦ-Русе описва обичая коледуване на коне на Ивановден, който е единствен в страната и може да бъде гледан тук.

Легенда за любовта между Мартин и Койка свързва селото с мястото, което са избрали за дом двамата младежи. История със същия герой – поп Мартин е описана и от Захари Стоянов в „ Записки по българските въстания “, глава „Баба Тонка“

В края на 2018 година в река Дунав, край Пиргово е уловен най-тежкия сом – 138 кг, дълъг 2,5 метра

Дълги години през социализма, висши партийни ръководители посещават Пиргово, най-вече по време на празника на Трифон Зарезан. През 1966 година Тодор Живков идва за Трифон Зарезан, придружен и от Николае Чаушеску . През 1971 година празникът е посетен от министър-председателят Станко Тодоров .

Пиргово е известно като регион, произвеждащ много качествени сортове грозде. Известната изба „Мойсев“ от началото на 20 век е отново собственост на наследниците на този винарски род. С винопроизводство по модерен начин се занимават и братя Бобокови, собственици на винарна „Левента“ .