Българско знаме

Антимово (Село)

Област: Силистра

Население: 42 души[1](15 март 2024 г.)2,43 души/km²

Площ: 17,397 km²

Надморска височина: 124 m

Пощ. код: 7628

Тел. код: 085303

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 00494

История

„... От любов към народност напущат бащините си огнища и искат да се заселят в свободната им прадедова земя...“ Дневник на Константин Симеонов, учител в село Антимово.

Село Антимово е носело името Кузгун, Вискьойска община, Тутраканска околия. Преди Руско-турската война е било населено предимно с турци и черкези. След края на войната и Берлинския договор намиращите се в Беломорска Тракия българи тръгват към освободените български територии. От селата Кавакли и Ениджия , Лозенградска околия, Одрински вилает, на 3 март 1879 г. потеглят 100 бежанци в керван от тридесет коли с животни, покъщнина и хора. През Одрин , Свиленград , Харманли , Ямбол , Лозенец , Карнобат , Айтос , Провадия с няколкодневни престои и опити за заселване в различни села, керванът от седемдесетте фамилии за малко се установява в Новопазарско . Тук 30 фамилии решават да продължат към препоръчано, но непознато село Кузгун. След седемдневно пътуване се оказват в покрайнините на село Кузгун. Денят е 14 август 1879 г. Започва нов живот за преселилите се в Кузгун българи. Построяват си училище, създават Селска каса „Сърп“, а през 1906 г. преименават по законен път селото си на името на Екзарх Антим – Лозенградчанин. Документи се съхраняват в кметството на село Антимово, община Тутракан, област Силистра.

География

Село Антимово се намира на около 15 km на югоизток от общинския център град Тутракан и на около 50 km на югозапад от областния център град Силистра .

Събития

Съборът на селото е на Спасовден. Винаги в четвъртък, но се празнува в първата събота след Спасовден.