Бабук (Село)

Област: Силистра

Население: 484 души[1](15 март 2024 г.)13,2 души/km²

Площ: 36,665 km²

Надморска височина: 80 m

Пощ. код: 7573

Тел. код: 08627

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 02097

История

Според спомени и полулегендарни източници началото на днешното село Бабук е от XX в., но съществуват археологически паметници, които свидетелстват за обитаване на района преди това.

Наблюдават се могилен некропол и няколко по - малки могили, които най-вероятно са част от тракийски могилен некропол. Фрагменти от римска и тракийска керамика свидетелстват за живот в района през VI - IVв. пр. Хр.. Предполага се, че районът е бил обитаван, но не като днешното село Бабук.

В документи от XVI - XVIII в., в които са регистрирани Алфатар (тогава село), Калипетрово, Сребърна, Попина и други съседни села, името на Бабук отсъства. Това е косвено доказателство, че селото е създадено по - късно. Точната дата е неизвестна.

Заселниците на село Бабук са предимно произхождащи от разградските села, чието преселение е продължило 3- 4 г. През зимата на 1830 - 1831 г., предците на днешните бабукци, гостувайки на свои роднини от Разградско - биват убедени да останат и да се заселят наоколо. Според Одринския мир през това време Силистра и околията до Алфатар на юг - били под руско управление, което продължило до 1836 г. Това било една от причините българите от Разградско, да не продължават към родните си места, а да се заселят около Силистра. През пролета на 1831г. започва търсенето на удобно място за селище. Тогава, на 11км от Силистра в дясно от главния път Алфатар - Шумен, те попадат на горист дол с три кладенеца. Решават, че това закътано място е сигурно и най - подходящо за живеене. Заселват се около кладенците в три махали. Строят къщите близо една до друга, с цел лесно отбраняване при вражески нападения.

Съществуват няколко варианта за произхода на името на селото.

В Шуменска област "Бабице" и "баби" са думи използвани за наименование на големи и грамадни дървета. Около село Бабук, в местността "Курията" е имало множество такива дървета. По тази причина е възможно първите обитатели на селото да са кръстили селото си Бабук.

Друга алтернатива за историята зад името е, че отсреща на хълма турското село се е казвало Бабук и заради това местните хора са нарекли своето село Бабук. Първите заселници разказват, че в първите години от основаването, в селото идвала стара жена от с. Сребърна, която казвала, че била от старото село Бабук , което било опожарено.

География

Село Бабук се намира на 15 км югоизточно от град Силистра, в подножието на главния път, който свързва дунавския град с Шумен и Разград. Селото е едно от малкото български села, разположени като дъга около Силистренската крепост от епохата на Османското владичество. Граничи със селата Казимир и Ценович. В непосредствена близост са и селата Професор Иширково, Българка и Срацимир. Алфатар е другият град, който е близо до Бабук.

Историческата местност Караул , гората Каракуз и местността Тръстова също са в близост до селото.

Личности

Дочо Михайлов (1895 – 1926), български революционер от ВДРО , ДРО и БКП Димо Йорданов (р. 1927), български педагог и психолог, професор Стойчо Раданов (1932 – 2008), български съдебен лекар, професор Христу Къндровяну (1928 – 2013), румънски литературен критик и поет