Гарван (Село)

Област: Силистра

Население: 238 души[1](15 март 2024 г.)7,13 души/km²

Площ: 33,388 km²

Надморска височина: 13 m

Пощ. код: 7589

Тел. код: 08669

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 14547

История

Сведения за най-старото население се съдържат в публикациите на д-р Живка Въжарова – научен ръководител на многогодишни разкопки в землището на Гарван. Според проучванията местността Градището , където е било селото е ранносредновековно селище и укрепление от 4 – 6 в. След приключването на разкопките същото е консервирано. В селището край селото по костни останки от 6 – 11 в. са установени два вида птици – колхидски фазан ( Phasianus colchicus colchicus ) и недоопределен до вид орел ( Aquila sp.). Едната легенда за произхода името на село Гарван е, че то произлиза от турската дума „карван“, означаващо голям сняг. Според историята по време на турското владичество над България един турски паша е бил принуден да остане цяла седмица в селото, тъй като е имало обилен снеговалеж и силни снегонавявания, което довежда до затрупване на пътищата. Друга легенда за името на селото е, че в началото на 17 век много птици гарвани са нападнали реколтата и са я унищожили, като населението е останало без прехрана.

За първи път името на село Гарван се споменава в писмен документ от 1620 г. Този документ представлява данъчен регистър за събиране на унизителния за българското население данък „джизие“. В друг документ от 1676 селото се споменава под името Каргъ (на български Копие, камъш ) и се е състои от една махала от 10 къщи. В султанска заповед от 1731 г. се отбелязва, че в селото има 18 турски и 56 български къщи, мъже пълнолетни, които плащат данък 235 души, 61 мъже мохамедани, подлежащи на военна служба. Общ брой на едър и дребен рогат добитък 3064 бр.

През периода на румънско господство над Добруджа от 1919 до 1940 година в селото са регистрирани опити за самоуправство, провокации и кръвопролития между местното население и колонисти-куцовласи .

През 1942 г. Русан Тодоров Сертев закупува собствена вършачка – първата в региона, а първият комбайн влиза в селото през 1950 г., когато става и масовизираното влизане в ТКЗС. Селото е електрифицирано през 1952 г.; водоснабдено е през 1965 г.; Първото шосе от селото до главния път е направено с активното участие на населението през 1932 г., а първия асфалт е положен през 1964 г.; първото радио – 1941 г. – собственост на поп Константин (баща на Казимир Попконстантинов ); Първият телевизор – 1964 г. – Енчо Тодоров Енчев; Първи автомобил – 1947 г., шофиран от Георги Димчев. От новоизграденото през декември 1946 г. се основава и ТКЗС „Полезен Труд“ с основни дейности зърнопроизводството, лозарство, градинарство и животновъдство. Работили са 4 – 5 отделни бригади – полевъдна с 4 звена от 20 души, зеленчукова с три звена също с по 20 души. Комплексна и животновъдна с над 12 стада овце от по 200 бр., кравеферма, птицеферма за подрастващи пилета и кокошки – носачки. През 1965 г. става обединението с ТКЗС Попина и централното ръководство преминава там.

През 1970 – 2000 в селото са живеят над 2000 жители, работят 3 птицеферми, 4 свинарника, земеделска кооперация, тъкачески цех, цех на Оргатехника. На полето са работели 12 бригади с по 30 души във всяка.

География

Село Гарван се намира на 13 км от общинския център Ситово , на 7 км от село Искра . На 34 км от областния център Силистра . Околните села са Попина , Коларово , Искра, Нова Попина и Малък Преславец . Село Гарван се намира в красива котловина. Около селото има много местности с много красиви природни дървесни и тревни растения. Много от горите в околностите на селото са залесявяни от хората. Селото е разделено но 3 махали-Преселска, Централна и Нова махала. През селото преминава велосипедната писта от град Русе до Силистра.

Събития

В село Гарван всяка година редовно се провеждат следните събития свързани с народни традиции и обичаи:

Фолклорен Дунавски събор – 2 юни; Селски събор – Димитровден ; Тодоров ден – провеждане на кушии; Коледа – „Коледуване“ и „Бразая“; Великден – „Лазарка“ и „Данец“; Бабинден ; Откриване на жътвата;

Личности

Родно село на Генералния директор на БНР Валерий Илиев Тодоров; Родно село на проф. Казимир Попконстантинов , носител на Хердерова награда за постижения в науката;