Зафирово (Село)

Област: Силистра

Население: 932 души[1](15 март 2024 г.)27 души/km²

Площ: 34,543 km²

Надморска височина: 119 m

Пощ. код: 7610

Тел. код: 08632

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 30377

История

Тук, на 6 септември 1916 г., в разгара на Първата световна война , на североизток от селото се води една от най-тежките битки между българи и румънци, станала известна като Сарсанларски бой. Трета пехотна бригада от Първа пехотна софийска дивизия , под командваннето на полковник Атила Зафиров , блокира насъплението и нанася поражение на румънската Девета дивизия. При атаката на придвижващите се от Силистра към порт Туртукай (румънското название на Тутракан ) и Тутраканската крепост, румънски части, по заповед на полковник Зафиров, неговите войски преграждат пътя на вражеските войски и ги обстрелват.

Един от най-старите пътища, който започва от римската крепост Негритианис, по-късно българска крепост край селата Малък Преславец и Долно Ряхово , минава покрай западната част на селото.

Село Зафирово е електрифицирано през 1949 г., радиофицирано през 1954 г. През 1950 г. е създадено Кооперативно стопанство. От 1880 г. до 1918 г. се развива тухларството и мелничарството. Имало е 12 кераджейки на крайселските дерета и 2 вятърни мелници, които през 1939 г. са били заменени с валцова мелница и ярмомелка. Развива се дърводелството, железарството, търговията и земеделието, чрез пристанището на град Тутракан. Българите-балканджии скитали, като гурбетчии, търговци, занаятчии и градинари из Румъния. Традиционен отрасъл е земеделието. Отглеждат се различни култури – ечемик, пшеница, слънчоглед, царевица, рапица и др. Животновъдството е застъпено предимно с отглеждането на домашни животни.

Старата част на румънската кръчма е преустроена в селско читалище, наречено с името на поета-революционер Христо Ботев . В сградата се помещава салон със сцена, игрална зала и стая-библиотека. Организирали са се различни тържества, танцови забави, детски утра, Ботеви вечери и събрания. След 1944 г. читалището разполага вече с библиотечен фонд. Открива се длъжност секретар-библиотекар. Възстановени са културно-просветните традиции на Възраждането. Наследеното старо читалище е разширено с допълнителни помещения: прожекционна кабина и библиотека. През 1950 – 1960 г. гордост за жителите на селото и околията е зафировският самодеен смесен хор с ръководител Георги Николов. През зимния сезон е имало и театрален състав от учители, а техен ръководител е бил Божин Чалъков. Театърът поставя „Хан Татар“, „Две майки“, „ Албена “, „ Боряна “. Всекидневни са били прожекциите на киното. През 1965 г. със средства на самооблагането е построена нова просветна сграда в центъра на село Зафирово. От 1975 г. до 1980 г. към читалището е имало битов състав „Седянка“, участниците на който са били работещите в тогава съществуващият битов цех. В следващите години е имало различни хорови състави, вокални групи, битови детски групи и т.н. От 1998 г. и до днес се населението се радва на песните и наградите на формация „Младостта е в сърцата ни“ с ръководител Николай Николов. От няколко години се то се наслаждава и на изявите на танцова формация „Пъстра китка“, а най-малките жители на селото са включени в детски танцов състав „Изворче“. За кратко е имало школа за латиноамерикански танци, както и състав за турски фолклор. Културно-просветната дейност и днес достига до всеки жител на селото, чрез изявите на наши и чужди самодейни състави. Вече четири години към читалищната дейност е включена Школа по изобразително изкуство и керамика с ръководител Лорета Станева – пенсиониран учител по изобразително изкуство. Школата е с изключително много участия, награди и призове от конкурси на общинско, регионално, национално и международно ниво. Рисунките на участниците са отличени с първи места в НК „Бялата олимпиада и децата“; НК „София – Москва; България – Русия – вчера, днес и утре“ в град София през 2010 година. През 2011 година са извоювани 4 медала и 2 приза. През 2012 г. малките таланти на село Зафирово извоюват 11 медала, 2 статуетки, 2 плакета, 1 приз, 7 първи места, 6 втори места, 5 трети места и 8 поощрения. За 2013 г. се хората се радват на 5 медала, 1 статуетка, 1 плакет, 20 грамоти (3 от тях са за читалището), едно първо място, 4 втори и 4 трети места, 3 специални и много предметни награди. През 2010 г. формация „Младостта е в сърцата ни“ в Международен фолклорен фестивал „Евро фолк – Черно море 2010“ в гр. Приморско , получава диплом за съществен принос при съхранението и развитието на българските традиционни изкуства, както и препоръка за Европейския шампионат по фолклор „Euro Folk“. Формацията участва и в 12-и Международен фестивал за автентичен фолклор. През 2011 г. участва в Общински прегледи; в III хумористичен фестивал „Сребърна пее и се смее“ и в Национален събор на читалищата в гр. Бяла . През 2012 г. формация „Младостта е в сърцата ни“ взема участие в Осми международен фолклорен фестивал „Сребърна пафта“ в гр. Кюстендил, както и в много регионални прегледи и фестивали. През 2013 г. с участието си в IV национален фолклорен фестивал „Кехлибарен грозд – 2013“ – гр. Харманли , формация „Младостта е в сърцата ни“ печели златен медал, както и Диплом за първа награда . В този фестивал танцова формация „Пъстра китка“ печели грамоти. (4) На 01.10.2008 г. в културното развитие на селото се включва Сдружение „Роден край" – с. Зафирово. Регистрирано е като Сдружение в обществена полза с нестопанска цел. В него вземат участие хора от различните поколения на селото. Целта му е да популяризира и съхрани добруджанския фолклор, традиции, обреди и обичаи. Негов председател е Диана Василева. Сдружение „Роден край" – село Зафирово организира много екскурзии в България и близките ни съседки. Сдружението разполага с фолклорна група „Добруджанки“. Групата е за автентичен фолклор и възстановка на стари традиции и ритуали. Допреди две години е имало и младежка група за турски и ориенталски танци, носеща името „Веселие“, но поради порастването на децата и заминаването им в гимназии, групата се разпада . През септември 2013 г. фолклорна група „Добруджанки“ взема участие в Международен фестивал в град Кавала , Гърция. От 2008 г. групата има над 100 грамоти и дипломи.

География

Село Зафирово се намира в Силистренска област , на 35 км от Силистра и на 23 км от Тутракан. От 1878 до 1913 г. е община от състава на Тутраканска околия. По-късно румънските власти запазват селището , като централна община . От 1922 до 1928 г. в селото се разполага полицейски участък. От 1928 до 1934 г., с настъпилите промени в правителствения състав на буржоазна Румъния , селото става околийски център, в чиято околия влизат селата: Малък Преславец , Долно Ряхово , Дунавец , Пожарево , Богданци , Коларово , Дичево и Сокол . След 1934 г. (военния преврат в Румъния ) се пристъпва към ново административно деление по нареждане на министъра на вътрешните работи и селото остава само, като община . До 1 януари 1959 г. селото е влизало в състава на Тутраканска околия, след което отново става общински център до 5 септември 1984 г., когато остава кметство и влиза в състава на община Главиница . До 1942 г. селото носи името Сарсънлар ; до 1956 г. – Генерал Зафирово . По Букурешкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. В 1940 г., съгласно Крайовската спогодба, е върнато в пределите на България .

Селото е разположено на плато , обградено от долове . Теренът на самото село е равнинен. По средата на селото има низина , в началото на която има неголяма чешма. Тя дава началото на неголям поток, който се влива в р. Дунав . Теренът бързо се оттича, като не дава възможност за дълго задържане на валежни води. През топлите дни преобладава югоизточния вятър, наричан „южняк“. Селото има пръснат вид, групирано на отделни махали.

Събития

Всички традиции, празници и обичаи се спазват и организират. Честват се всяка година празниците: Нова година , Бабин ден , Осми март, Първа пролет, 24 май (Събор на селото). На 3 март всяка година се поднасят цветя и венци пред паметника на загиналите в Първата и Втората световни войни. На 2 юни със заря се почита паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. На този ден се отдава почит и уважение към ветераните, които са жители на Зафирово. Във всички празници и традиции участват децата от ЦДГ „Васил Левски“, учениците от ОУ „Иван Вазов“, учители, жители, администрация. Читалище „Христо Ботев – 1901 г.“ се грижи и днес за усмивките на старите и изнемогващи от бедност пенсионери. То се грижи за всички, погълнати от проблемите на ежедневието. Грижи полага и за местните деца, развива таланта им, научава ги на любов към художествената литература и награждава всяко тяхно старание. Читалището и неговата дейност съживяват селото, сплотяват неговите жители а читалищните деятели заслужено получават признателност за своя труд. През 2008 г. Сдружение „Роден край" – с. Зафирово организира родова среща в Румъния – в селата Траян и Черна (това са родните села на болшинството от жителите на Зафирово). В тези румънски села групата е представила обичаят „Гергьовден“ с всички ритуали, характерни за празника – жертвоприношение на агне в чест на светеца, замесване на обредни хлябове с „цветна“ вода и люлеене на люлка за здраве. Традиция е всяка година фолклорна група „Добруджанки“ да посреща първа пролет заедно със самодейни състави от различни краища на страната. Сдружението всяка година организира фолклорен събор „Зафирово пее и танцува“. На този събор се показва богатството на българските песни, танци и обичаи. Фолклорна група „Добруджанки“, през 2009 г. провеждат и отдавна забравеният ритуал „Пеперуда“. Идеята им е посрещната с одобрение и подпомогната от един от арендаторите в селото – Ангел Кънев. Самодейците към сдружението научават песента, която бабите едно време са пели, отправяйки молба за дъжд към Господ. Една от малките танцьорки има честта да е пеперудата. Малката пеперуда е окичена със зеленина, върбови клонки и бъз. Всички участници в ритуала се качват на каруца, минават през селото, пеейки „Пеперуда летяла, до Бога се мятала, на Бога се молила: Дай ми, Боже, ситен дъжд, да се роди жито и ръж!“ Малката пеперуда размахва ръце и пръска вода. Същинският ритуал се провежда на една от нивите на местният арендатор, където той посреща своите доброжелатели със семейството си.

Личности

Джета Караджиу (1929 – 2018), румънска скулпторка