Звенимир (Село)

Област: Силистра

Население: 401 души[1](15 март 2024 г.)40,5 души/km²

Площ: 9,904 km²

Надморска височина: 213 m

Пощ. код: 7644

Тел. код: 08693

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 30507

История

Село Звенимир е съставено от 2 села – Авдулар и Айваткьой. През Османския период , след Освобождението и по време на румънското управление селото носи името Авдулар. От 1913 до 1940 година, селото попада в границите на Кралство Румъния , която тогава окупира Южна Добруджа . В периода между 1913 и 1940 г. село Авдулар попада в община Аккадънлар (дн. Дулово ), окръг Дуростор (днешна Силистра ). Според преброяването, проведено през 1934 г., населението на Авдулар възлиза на 276 жители. По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на България през 1940 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува на Звенимир.

След 1944 година Звенимир е съставно село към селски общински съвет в Паисиево , от 1956 г. – към селски общински съвет в Зебил , а от 1979 г. – към селищна система и по-късно община с център Главиница . Пре периода 1971 – 1979 г. Звенимир е селски общински център със съставни села Вълкан , Зебил и Листец .

Народно начално училище „Георги Димитров“ – с. Звенимир действа от 1944 до 2008 г. ТКЗС „Съгласие“ в селото е учредено през 1955 г.

География

Село Звенимир се намира на 64,6 км от областния център Силистра , на 14,4 км от град Главиница , на 28,7 км от град Дулово , на 39,8 км от Тутракан и на 18,3 км от град Исперих . Селото се намира на 387 км от столицата София , на 154 км от град Букурещ и на 29 км по въздушен път от река Дунав .

Звенимир попада на територията на историко-географските области Лудогорие и Южна Добруджа

Населението на Звенимир е 370 души (1 февруари 2011 г. НСИ ).

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток . През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. По време на снежна буря през месеците януари и февруари, североизточните ветрове достигат скорост от 90 – 100 км/ч. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Средногодишната температура е около 10 – 11 °C. През летните месеци, температурите достигат до +40 C, а през зимата до -30 C. Снежната покривка в района се задържа сравнително дълго – около 60 дни в годината. Годишната сума на валежите е около 550 – 600 мм. Преобладаващата надморска височина е от 189 до 213 м.

Почвите са плодородни – черноземи . Отглежда се главно пшеница , царевица и слънчоглед . В овощните градини край селото се отглеждат сини сливи и кайсии .

Селото е заобиколено от обширни и много гъсти гори, в които животинският свят е много богат. Срещат се благороден елен , елен лопатар , дива свиня , сърна , чакал , дива котка , лисица , муфлон и много други видове.

Събития

В селото има новоизграден кът за отдих, наречен „Дере Кулак“. В територията на селото има и два живописни парка. В землището на селото растат и три вековни дървета от вида цер на възраст около 250 години.

Всяка година се чества празникът на селото на 1 май . Канят се културни дейци от съседни села (в програмите са включени народни танци, песни, обичаи и състезания).