Зебил (Село)

Област: Силистра

Население: 679 души[1](15 март 2024 г.)54 души/km²

Площ: 12,581 km²

Надморска височина: 218 m

Пощ. код: 7685

Тел. код: 08584

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 30689

История

През Османския период селото носи името Канипе. Учлище в селото има от 1769 година. Под името Народно основно училище „Христо Смирненски“, то функционира в периода 1945 – 2008 г., след което е закрито.

От 1913 до 1940 година селото попада в границите на Кралство Румъния , която тогава окупира Южна Добруджа . По силата на Крайовската спогодба селото е върнато на Царство България през 1940 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. селото се преименува на Зебил.

След 1944 г. Зебил е съставно село към общинско управление и съвет в Паисиево . От 1956 г. става съвет със съставни села Вълкан , Звенимир и Листец . През 1959 г. Зебил отново се администрира СОНС – Паисиево. От 1979 г. е кметство в община Главиница.

Народно читалище „Христо Ботев“ в селото е създадено през 1951 г., а ТКЗС „VII-ми конгрес“ – с. Зебил е учредено през 1955 г.

География

Село Зебил се намира на 63,9 км от областния център Силистра , на 13,7 км от град Главиница , на 34,4 км от град Дулово , на 39,1 км от Тутракан и на 12,5 км от град Исперих . Селото се намира на 382 км от столицата София , на 153 км от град Букурещ . През него преминава Републикански път III-2305 .

Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа .

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток . През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Средногодишната температура е около 11 градуса по Целзий .

Годишната сума на валежите е около 600 – 650 мм. Преобладаващата надморска височина е от 200 до 218 м.

Почвите са плодородни – черноземи . Отглежда се главно тютюн , пшеница , царевица и слънчоглед .