Колобър (Село)

Област: Силистра

Население: 512 души[1](15 март 2024 г.)38,4 души/km²

Площ: 13,326 km²

Надморска височина: 222 m

Пощ. код: 7675

Тел. код: 0864

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 38073

История

След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. По силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г. До 1942 г. селото се нарича Байлер кьой . Преименувано е на Колобър – погрешно записано като Колобар , с министерска заповед 2191, обнародвана на 21 декември 1942 г. Грешката е отстранена с Указ 960 на Президиума на Народното събрание от 23 декември 1965 г. (обнародван, ДВ , брой 1 от 4 януари 1966 г.).

Турско първоначално училище в селото е основано през 1940 г. От 1955 г. до 1962 г. то е с наименование Народно начално училище „Намък Кемал“ ; от 1963 г. е с наименование „Н. Й. Вапцаров“; от 1992 г. носи наименованието „Васил Левски“. Началното училище „Васил Левски“ в село Колобър е закрито през 2002 г. със Заповед № РД-14-60 от 10 юни 2002 г. на министъра на образованието и науката.

Народно читалище „Христо Ботев“ в село Колобър е основано през 1948 г. Помещавало се е в една стая, а през 1970-те години се премества в по-голяма сграда. Към него са създадени библиотека и две вокални групи – детска и женска. Читалището е организатор на културния живот в селото – отбелязват се празници и бележити дати. През 2010 г. в съответствие с приетия Закон за народните читалища е приет нов устав, а към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става Народно читалище „Христо Ботев - 1948“ – село Колобър.

Детска градина „Пролет“ в село Колобър има до към (вероятно) 2019 г. (филиал на Целодневна детска градина „Пролет“, село Межден ).

География

Село Колобър се намира на около 38 km южно от областния център град Силистра , 6 km югоизточно от общинския център град Дулово и 55 km запад-северозападно от град Добрич . Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина . Районът е карстов . Проучени са големи залежи на каолин , които запълват негативни карстови форми в долнокредни варовици . Не се експлоатират поради усложнени хидрогеоложки условия.

Селото е с равнинен релефът със слаб наклон на север, надморската височина в центъра при кметството и джамията е около 222 m. Климатът е умереноконтинентален ; почвите са преобладаващо лесивирани .

Отглеждат се предимно царевица , тютюн , фасул , пшеница , ечемик , лук . Животновъдството е слабо развито.

Общинският път през село Колобър на запад към град Дулово прави връзка с първокласния републикански път I-7 , водещ на север през град Алфатар и село Калипетрово до Силистра. На изток общинският път прави връзка през село Полковник Таслаково с третокласния републикански път III-2077 .

Населението на село Колобър нараства от 701 души към 1934 г. на 932 души към 1985 г., рязко намалява на 620 души към 1992 г., а към 2023 г. е 427 души (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.).

Етническият състав на населението на село Колобър по данните от преброяването на населението в България през 2011 г. включва – при общо 508 души – 495 лица, самоопределили се като етнически турци и 13 не отговорили. .