Окорш (Село)

Област: Силистра

Население: 1596 души[1](15 март 2024 г.)28,3 души/km²

Площ: 56,393 km²

Надморска височина: 242 m

Пощ. код: 7680

Тел. код: 08641

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 53494

История

Село Окорш носи името на прабългарския воин копан Окорсис, който в началото на ІХ век защитава източната граница на Първата Българска държава по река Днепър. Сведения за Окорсис получаваме от епиграфски паметник на кан Омуртаг. Копанът е храненик на кана, понеже е стоял винаги на трапезата му. Навярно Окорсис е бил най-приближен до кана /военачалник с богат опит и е изпълнявал /командвал/ най-важните военни действия в защита на държавата/. Той е произхождал от рода Чакагар /Чакарар/.

През годините селото е имало различни наименования (не са запазени, но търсенето продължава) и е било част от аграрни селища по време на траките и римляните. Най-голямо значение селището придобива при кан Омуртаг, когато е построена крепостта ни, която е имала площ около 45 декара. и е важна част от отбраната на Първата Българска държава. Тя просъществува до средата на XI век и е разрушена. През Османското владичество селото ни има едно от най-големите землища (според Рашко Блъсков е третото по големина в империята). Запазеното име до 1940 г. е Рахман ашиклар (Рахман певеца или играча). От 1942 г. селото носи името Окорш. След 1878 г. населението на селото е било около 2500 души (тогава Силистра е имала население около 12 000 души). Статутът на селото е бил градец, а отделните махали са считани за села (това се потвърждава от договорите за продажба на земите около 1930 – 1936 г.).

Известно е, че административно селото е било кметство, община, примария (през румънската окупация 1918 – 1940 г.), кметство до 1945 г., отново община и сега е кметство в община Дулово.

През 1933 г. географът Васил Маринов изследва селото и го определя в рамките на антропогеографските граници на Делиормана .

По ред исторически обстоятелства селището представлява рядка етническа и етнокултурна мозайка. Тук живеят наследници на българи – преселници от Румъния (селата Башкьой, Каталой, Фрикацей и други), българи от централния Балкан, местни турци, преселници от югозападна България и турци (мюсюлмани) от Източните Родопи. По непотвърдени (непроучени) и не напълно потвърдени данни се твърди, че и днес в с. Окорш продължават да живеят потомците на Бимбеловите (родът на Стефан Караджа) и на Петковите (родът на Димитър Петков, Никола Петков и Петко Д. Петков). Всички тези различни по произход етнически групи носят специфични обичаи, костюми, религии, бит и култови практики, чиято магия може да се долови в богатата музейна сбирка. Същевременно регионът е истински резерват на археологически и етнографски културно-исторически паметници.

География

Селото се намира на 16 километра югозападно от град Дулово. Това е едно от големите села в областта с население от 1610 жители (през 2014 г. населението е около 1870 жители, което е променлива величина поради факта, че има работещи на запад и в Турция). В близост до селото е жп спирка „Безименна“ на линията Силистра – Самуил. Традиционно се отглеждат: слънчоглед, ечемик, пшеница, царевица, захарно цвекло, овощни дървета и други култури.

Кмет на селото е била Емилия Кралева от 2015 – 2019 г. – първата жена кмет на селото.

Събития

Събор в Окорш – на 21 септември всяка година (Малка Св. Богородица).

Личности

депутати в Народното събрание: Анелия Цекова Пенчева и Георги Николов Славов; личности с принос към развитие на селото: Петко Драганов Добрев, Никола Стоянов Николов – Вердито, Георги Тодоров Андреев, Махмуд Джера, Ахмед Махмудов Джера, Антон Владунов Стоянов; комисар Димитър Димитров – директор на Областна дирекция на МВР – Варна Петър Събев – бивш кмет на селото и председател на селищна система по време на социализма. Атанас Сивков – краевед, издал книга за с. Окорш „Хроники за с. Окорш“ първа част през 2017 г.