Паисиево (Село)

Област: Силистра

Население: 916 души[1](15 март 2024 г.)52,2 души/km²

Площ: 17,545 km²

Надморска височина: 235 m

Пощ. код: 7681

Тел. код: 08647

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 55186

История

През Османския период , след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа селото се нарича Доджалар (Докчелар). От 1913 до 1940 година селото попада в границите на Румъния , която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Доджалар е върнато на България през 1940 г.

Турско основно училище „Назъм Хикмет“ работи в селото с ученици от 1930 до 1960 г. Народно основно училище „Христо Ботев“ в обособеното Суванлък ени махле (Малко Паисиево) действа от 1940 до 1969 г. Народно читалище „Христо Ботев“ е създадено в селото през 1941 г. Със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. Доджалар се преименува на Паисиево.

След 1944 г. Паисиево е общинско управление и седалище на Селски общински народен съвет (СОНС) със съставни села Боил , Вълкан , Долец , Зарица , Звенимир , Зебил , Листец , Орешене и Таркан . ТКЗС „9-ти септември“ – с. Паисиево е учредено през 1950 г., а ОТКЗС „9-ти септември“ работи в селото от 1958 до 1974 г. Местната потребителна кооперация „Напредък“ развива дейност от 1948 до 1977 г.

С указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. се заличава село Малко Паисиево, като то се присъединява като квартал на село Паисиево. През 1956 г. от СОНС-Паисиево се отделя село Звенимир, а от 1967 г. – селата Зарица и Таркан. Местното туристическо дружество „Н. Й. Вапцаров“ в Паисиево провежда дейност в периода 1960 – 1973 г.

От 1979 г. Паисиево е кметство към Селищна система Окорш , а от 1987 г. – към Община Дулово.

География

Село Паисиево се намира на 64,3 км от град Силистра , на 23,3 км от град Дулово , на 19,9 км от град Главиница и на 15,1 км от град Исперих .

Селото се намира на 384 км от столицата София и на 160 км от град Букурещ .

Селото се намира на територията на историко-географските области Южна Добруджа и Лудогорието .

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток . През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Почвите са плодородни – черноземи . Отглежда се главно пшеница , царевица и слънчоглед .

Населението на село Паисиево е около 900 души, общата площ е 17 545 km², надморската височина варира от 215 до 235 м.

През селото преминава главният път Главиница-Дулово.

Личности

Иван Стоянов (историк) – преподавател, работил в селото през 1971 – 1974 г. Хюсеин Хамди – историк, кмет на община Главиница , роден в селото. Несрин Йозьорен – молекулярен биолог, професор в Босфорския университет , Истанбул, родена в селото.