Попина (Село)

Област: Силистра

Население: 431 души[1](15 март 2024 г.)8,54 души/km²

Площ: 50,495 km²

Надморска височина: 17 m

Пощ. код: 7590

Тел. код: 08668

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 57577

История

За името на село Попина има две предположения.

Една част от възрастното население твърдят, че през Възраждането Попина са излезли много попове, отличаващи се с начетоността и уменията си да проповядват християнската религия. Те отивали да вършат това и в близките и далечни околни села. По този повод селището било наречено попското селище , а от там – Попина.

Други твърдят, че далеч преди Възраждането в селото имало свещеник, отличаващ се с хуманността, свободолюбието си и безграничната си ненавист към турските завоеватели и гръцкото фанариотство. В защита на невинното българско население свещеникът бил посечен от турците, а селото наречено попско село – Поп Кьой.

В първите писмени документи селото се среща с наименованието Попина.

През IV век римляните построяват военно укрепление в днешните попински земи, познато с наименованието „Калето“. До военните укрепления на римляните се оформяли селища, в които живеели граждани, обслужващи войската .

В Калето в онова далечно минало съществувала гостилница (Popina) в която подкрепяли силите си пътуващите между две големи дунавски крепости – Дуросторум ( Силистра ) и Трансмариска ( Тутракан ). Около гостилницата възникнало селище, което постепенно нараснало. Затова може би днес местността в непосредствена близост на изток от „Калето“ се нарича „Градище“, както го наричали славяните след идването си в попинските земи. Вероятно те запазили наименованието Попина.

От историческите данни се съди, че още през IV век. Попина съществува като селище. През различните епохи тук са кръстосвали различни племена и народности , които безспорно оставили следи от себе си и в етническия състав на населението.

Днешното население на селището се смята за коренно население, останало още от Второто българско царство . Населението спада към гребенско – елийското. Гребенците носят наименованието си от гребена на младоженката (женска шапка, която е направена като гребен на петел и се носи от младата булка до 10 години – докато добие 3 – 4 деца) Гребенът се казва още и „скуфия“.

Попина се сочи като чисто българско село. Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености.

През XIX век в Попина се заселват малък брой българи от Търновско , Дряновско , Еленско , Карловско и други места. Тия родове били наречени балканджии и горненци.

По време на румънското господство са регистрирани многобройни нападения, опити за самоуправство и побой от страна на румънски колонисти над жители на селото и окръга.

След Румънската колонизация в селото се заселват около 40 семейства от Алмали .

В последните години на Третото българско царство в селото е регистрирана дейността на бранническа дружина .

География

Попина се намира на 14 км от общинския център - Ситово и на 37 км от областния център - Силистра . Селото е на брега на река Дунав , с богата растителност и е известно с кайсиевите си масиви.

Събития

Всяко лято, обикновено в първата десетдневка на август , се провежда Празник на Дунав на брега на реката. Типични традиционни игри, запазени от миналото, са преплуването на Дунав, хващане на прасенце, ходене по намазана с грес дървена греда над водата. Селски събор – Гергьовден (06.05)

Личности

Илия Иванов Равалиев – учител; краевед; изследовател; автор на множество статии, книги и публикации за селото („Попина през вековете“ и др.) Евдокия – дългогодишна игуменка на манастира „ Света Троица “ край гр. Велико Търново.

Друго

При разкопки в местността „Дренчето“ е намерена керамика от тракийско време. По-богати са находките в попинското землище от римската епоха (IV-VI век), открити в местността „Калето“. При разкопките през 1954 г. се установяват два културни пласта – долен (античен) и долен (средновековен).

Местността „Калето“ е била римски военен лагер, разположен между важните крепости на Дунав – Дорусторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан), където минава римски път, останките от който личат и днес.

Изследвани са 4 раннославянски селища: Джеджови лозя, Дренчето, Момчила (остров сред блатото в местността „Калето“).

Паметник на загиналите в Отечествената война – намира се в центъра на селото.

Бразая Коледари Кукери Тодоров ден (кушии) Великден – Лазаруване Данец