Руйно (Село)

Област: Силистра

Население: 884 души[1](15 март 2024 г.)45,2 души/km²

Площ: 19,547 km²

Надморска височина: 218 m

Пощ. код: 7692

Тел. код: 08649

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 63286

История

През Османския период , след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа от 1919 до 1940 година селото се нарича Къзъл бурун (на турски език червен нос ). Населението на селото е предимно от турски произход, като съществуват различни теории за произхода на му. Едната теория гласи, че са наследници на изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват населението му. Друга теория сочи за вероятни основатели на селото бежанци от Oсмано-Персийските войни след 1525 г.

Статистика относно броя на жителите на Къзъл бурун след Освобождението е налична при направените преброявания през 1881 и 1893 г. Селото е преименувано на Руйно със заповед МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г.

Народно основно училище „Максим Горки“ работи в селото от 1936 до 1986 г., а Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Руйно е създадено през 1949 г. През периода 1944 – 1959 г. селото е част от селска община с управление и съвет в село Правда . ТКЗС „9-ти септември“ – Руйно е учредено през 1955 г. От 1959 до 1972 година селото се администрира от общински център в Чернолик , а от 1975 г. към Съвета в село Яребица .

Към 1976 г. в Руйно функционира работилница за ремонт на селскостопанска техника. От 1979 г. селото е включено в селищна система с център Окорш , като останалите съставни села са Боил , Вокил , Долец , Овен , Орешене , Паисиево , Правда и Яребица. От 1987 г. Руйно е самостоятелно кметство към Община Дулово.

География

Руйно е в Лудогорието , намира се на 14 km от град Дулово .