Чернолик (Село)

Област: Силистра

Население: 1471 души[1](15 март 2024 г.)44,3 души/km²

Площ: 33,229 km²

Надморска височина: 194 m

Пощ. код: 7693

Тел. код: 08644

МПС код: СС

ЕКАТТЕ: 81150

История

Първото официално сведение за съществуването на селото е от една османска демографска записка от 1676 г. Тогава то се е наричало Кара-Иса-кьой ( Kara İsa köy , тур.) в някои източници се отбелязва като Кара-есе-кьой. Буквално преведено, Кара-Иса-кьой означава „село на черноликия Иса“. Този превод е използван в указ № 2191/обн. от 27.06.1942 г. за преименуването на селото на сегашното му име Чернолик. Румънските власти по време на окупацията записват селото като Caraesechioi и на места като Kara Esekoj.

Има предание което гласи, че основател на селото е Иса от рода на Балабаните (едри хора, от тур.). Балабанлар е и турското име на съседното село Златоклас. В миналото селата били именувани на първия заселник. Според преданието Балабана е имал синове – Иса и Вели. Иса се настанил на днешното място на селото поради наличието на естествен воден източник, а мястото е било заобиколено от гъста гора. Другият син, Вели, основал село Любен , със старо име Кара-Вели-кьой, „село на черноликия Вели“.

Съществуват различни теории за произхода на населението. Предполага се, че в мнозинството си са наследници на уседнали юруци а също и изселници, дошли по тези земи след 1487 г., когато османците унищожават Караманското царство и изселват членовете му. Съществуват данни и за семейства с татарско , куманско потекло сред жителите, също има сведения и за заселници от Босненски бекташки произход.

През 1856 г. в селото се заселват 4 – 5 семейства кримски татари , принудени да напуснат родните си места по време на Кримската война .

Направените преброявания през 1881 и 1893 г. дават подробна статистика относно жителите на Кара-Иса-кьой.

През 1893 г. в селото е имало 182 домакинства и общо 1131 души, от които 572 мъже и 559 жени. Според Силистренската кааза от 1848 година в село Кара Иса тогава са преброени 230 глави дребен рогат добитък.

От 1913 г. Чернолик попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа .

Поради агресивната политика, провеждана от румънската страна, през 1936 г. 439 души се преселват в Турция, в селата Саръхамзалъ ( Sarıhamzalı ), обл. Йозгат и Карадере ( Karadere ), обл. Ескишехир. Това са близо половината домакинства на селото от тогавашните 180.

По силата на Крайовската спогодба село Чернолик е върнато на България през 1940 г.

От 07.03.1959 г. до 08.05.1971 г. Чернолик става селищен център, включващ селата Златоклас , Правда , Яребица и Руйно .

След създаването на ТКЗС през 1950 г. и колективизацията на земята, провеждана насилствено по съветски модел от комунистическия режим, други 10 домакинства отпътуват за Турция, а в селото са настанени 25 – 30 семейства българи и 5 – 6 семейства от ромски произход.

През 1978 г. още 10 домакинства емигрират, а нови 30 домакинства емигрират през 1989 г. по времето на Голямата екскурзия .

География

Чернолик е в Лудогорието , намира се на 8,5 km от град Дулово .

Събития

Ежегодно на 9 май се провеждат културни мероприятия под надслов „Празник на моето село“.

Конните състезания и ездата или така нареченият „юрюкчюлюк“ са със столетна традиция, останала от юруците и събират редица ентусиасти от околията.

Личности

Осман Октай (р. 1952 г.), политик и политически анализатор.

Друго

Сградата на джамията в селото е от средата на XVII век, тя е разширена и добива съвременния си вид през 1822 г.

Основно училище „Д-р Петър Берон“ – е наследник на откритите през 1908 г. българско и турско училище. От 1940 до 1946 г. в селото съществува само частно турско училище. През 1947 г. училището става държавно и се помещава в училищна сграда с 4 класни стаи и учителска стая. В по-късен етап в селото бива построена нова сграда на училището, а старата става част от местното подразделение на СК „Камъшит“ – Силистра. В основното училище, ОУ „Др. Петър Берон“, днес се обучават приблизително 130 ученици, от които и деца пътуващи от село Златоклас . Читалище „Неофит Рилски“ е открито през 1942 г., там през същата година просвирва и първото радио в селото. Читалището разполага с оборудван кабинет с мултимедия, реализиран по програма „Глобални библиотеки“. В селото е прокарана питейна вода през 1954 г., а през 1962 г. проработва първият телевизор. През 1957 г. за да оказват бърза и специализирана медицинска помощ на населението е открит селски здравен участък. През 1969 г. в селото е направен първият асфалтов път.